Хейдън: Че Бретан откога е във Франция? Не ме разсмивай, Жак.
(Смях.)
Жаброш: Позволи ми кратко отклонение, Бил.
Полковник Жаброш преминава на френски и се впуска в оживено обсъждане с Гуилъм на тема земеделието във Франция и най-вече в нейния северозапад.
Жаброш: Убеден съм вече, Бил. Та той, горкият, дори говори на бретонски.
(Още смях.)
Хейдън: Въпросът е ще мине ли номерът, Етиен? Как ще успеете да го внедрите?
Жаброш: Няма проблем. На излизане всичко ще зависи от мосю Жак и дамата на сърцето му. Макар и в последния момент, все още разполагаме с време. Списъкът с френските делегати всеки момент ще бъде приключен. Засега все още успяваме да го държим отворен. Предлагам присъствието на мосю Жак на самата конференция обаче да е максимално кратко. Записваме го, той влиза с груповата виза, тръшва се болен, но държи да присъства на закриването. При наличието на още триста чуждестранни делегати не вярвам някой да му обърне особено внимание. А финландски говорите ли, мосю Жак?
Гуилъм: Слабо, полковник.
Жаброш: Останал бях с убеждението, че бретонците масово го владеят. (Смях.) Но дамата в случая изобщо не знае френски?
Гуилъм: Доколкото ни е известно, владее немски и е учила в гимназията руски, но френският език й е непознат.
Жаброш: Затова пък притежава самоувереност, казвате. Личен чар. Плам. И се облича с вкус.
Смайли: Нали си я виждал, Жак.
Виждал я бях: първо облечена, после разсъблечена. Избирам да говоря по първия случай.
Гуилъм: Само сме се отърквали един в друг при разминаване. Но впечатленията ми от нея са безупречни. Владее тънкостите на занаята, пипето й сече. Умее да импровизира. Притежава бояк дух.
Хейдън: Божичко, за какви импровизации може да става дума? Кому е притрябвало подобно творчество? Работата на тая женка е да изпълни каквото й е заповядано и да не обелва и дума. Не е ли така? Та какво решаваме? Ще я бъде ли, или не? Жак?
Гуилъм: Ако Джордж одобрява, и аз съм съгласен.
Хейдън: А Джордж какво казва по въпроса?
Смайли: При условие че ще разчитаме на поддръжка на място от Междуведомствената и от полковника, ние от „Тайни“ сме готови да поемем риска.
Хейдън: Е, как можа толкова засукано да го кажеш, питам се. Договорихме се, значи. Етиен, доколкото разбирам, френският паспорт и визите на мосю Жак ще осигуриш ти. Или предпочиташ ние да го направим?
Жаброш: Нашите са по-качествени. (Смях.) Но бъди все пак така добър да не забравяш, Бил, че при провал нашето правителство ще се възмути безкрайно от нахалството, с което вероломното английско разузнаване насърчава своите агенти да се представят за френски граждани.
Хейдън: А ние най-енергично ще отхвърлим обвиненията и ще поднесем извиненията си. [Обръща се към Придо.] Нещо да кажеш, Джим, момчето ми? Много загадъчно мълчиш, откакто сме седнали. Чехословакия е твой вилает. С готовност ли ни пускаш да щъкаме из него?
Придо: Не възразявам, ако това е отговорът, който търсиш.
Хейдън: Нещо да добавиш или да възразиш?
Придо: Не се сещам от раз.
Хейдън: Окей, господа. Благодаря на всички ви. Уговорихме операцията, така че да се захващаме на работа. Желаем ти пълен успех, Жак. Етиен, мога ли да те видя насаме?
Джордж обаче не се отърсва лесно от опасенията си, както личи от следващия сериал. Часовникът цъка и до заминаването ми за Прага ми остават само шест часа.
ПГ до н-к „Тайни“.
Джордж,
Съгласно по-раншната ни уговорка. Помоли ме да ти опиша впечатленията си от службата за изпращане на оперативни агенти на Терминал 3 — Хийтроу, ръководена в момента от Междуведомствената. На външен вид СИОА е една от многото разхвърляни канцеларии в края на отдавна неметен коридор. На остъклената врата пише „Карго Интерлинк“, звъниш и ти отварят. Самата атмосфера в офиса е потискаща: двама уморени куриери, които играят на карти, жена, която лае по телефона на испански, гардеробиерка, която работи на две смени, понеже колежката й била болна, тютюнев дим, препълнени пепелници и само една пробна кабина, понеже за другата още не била дошла завеската.
Лично мен повече ме изненада друго: групата, която очакваше появата ми — Алълайн, Бланд и Естерхази. Ако и Хейдън беше дошъл, карето щеше да е пълно. Привидно се бяха събрали, за да ме изпратят и да ми пожелаят успех. Застаналият, както винаги, начело Алълайн ми връчи най-официално френския паспорт и картата на участник в конференцията, осигурена от Жаброш. Същото стори след него и Естерхази, предавайки ми куфара, с който щях да пътувам, и съответния реквизит: закупени в Рен дрехи, справочници по земеделие и — за развлекателно четиво — историята как Франция построила Суецкия канал. Рой Бланд си беше присвоил ролята на Големия брат и уж между другото, ме попита кого могат да уведомят, в случай че се забавя неочаквано с някоя и друга година.