Но нищо не беше в състояние да замаскира истинската цел на загриженото им присъствие. Желанието им беше да научат максимално коя точно е Тюлип, какъв е произходът й, откога работи в наша полза и кой я е ръководел. И изключително странният заключителен момент, в който — след като успях да отбия засипалите ме въпроси и се бях оставил да ме преобличат в пробната кабинка — иззад завесата надникна Тоби със следното лично до мен послание от Бил: „Ако някога все пак ти писне от чичо ти Джордж, можеш винаги да разчиташ на парижкия резидент“. Отговорих му по неангажиращ начин.
Питър
Време е да ви представя и Джордж в ролята му на върховен оперативен педант, поставил си за цел да запуши и най-малкия пропуск на прочутата с некадърното си планиране Междуведомствена комисия.
Грама от н-к „Тайни“ [Смайли] до гл. резидент Прага [Ормънд] СТРОГО СЕКРЕТНО МЕЙФЛАУЪР. Кат.: СВЕТКАВИЦА.
А. Утре по дипломатическата поща ще получите финландски паспорт за Тюлип на името на Венла Лесиф, родом от Хелзинки, диетолог, омъжена за Адриен Лесиф. Паспортът е с подпечатана чешка входна виза, а датата на влизане съвпада със спонсорираната от френската компартия конференция на тема „Полетата на мира“.
Б. Питър Гуилъм пристига на пражката аерогара с полет номер 412 на „Ер Франс“ в 10,40 ч. местно време утре сутринта. Пътува с френски паспорт на името на Адриан Лесиф — гостуващ лектор по аграрна икономика от университета в Рен. И неговата чешка виза е валидирана да съвпадне с конференцията. Появата на Лесиф на конференцията се предполага да закъснее поради заболяване. Засега и двамата Лесиф са включени в списъка на участниците в конференцията — един участник (очакващ се да пристигне) и една съпруга.
В. По дипломатическата поща утре ще получите и два билета на имената на Адриан и Венла Лесиф за полета на „Ер Франс“ Прага — Париж „Льо Бурже“ в 06,00 ч. на 28 януари. В пътническите манифести на „Ер Франс“ ще бъде отразено, че двамата са пристигнали в Прага на различни дати (виж печатите за влизане в страната), но че ще се завърнат в Париж с групата на колегите си научни работници.
Г. Направена е резервация на името на проф. и г-жа Лесиф в хотел „Балкан“, в който френската делегация ще преспи една нощ преди ранния им полет за Париж „Льо Бурже“.
В своя отговор Сали Ормънд, естествено, не пропуска възможността да се самопохвали.
Извадка от второ лично писмо на Сали Ормънд до Джордж Смайли, с гриф „Строго лично и частно“, да не се завежда к.д.
В резултат на съвършено ясните ти инструкции, чието получаване потвърждавам с благодарност, двамата с Джери решихме, че се налага аз да подготвя Тюлип за излизането й от посолството и очакващото я изпитание. Прекосих съответно вътрешния двор до пристройката, в която беше настанена Тюлип: двойни завеси откъм улицата, сгъваемо легло за мен в коридора пред вратата на спалнята й, допълнителен дежурен от посолството в преддверието на долния етаж, натоварен да предотвратява появата на неканени гости.
Заварих я седнала на леглото, прегърната през рамото от Алек, но тя сякаш не осъзнаваше присъствието му, само сегиз-тогиз изхлипваше почти беззвучно.
Така или иначе, овладях положението и съгласно предварителния ни план изпратих Алек на чист въздух и разходка по мъжки край реката с Джери. Тъй като познанията ми по немски са несъществени, в началото не успях да разбера какво точно й е, макар вината да не беше изцяло моя, понеже тя почти не говореше, а още по-малко пък ме слушаше какво аз й говорех. На няколко пъти произнесе шепнешком „Густав“ и впоследствие, с помощта на ръцете, установих, че Густав се казва не нейният Mann, a нейният Sohn.
Успях някак си да й обясня, че на другия ден й предстои да напусне посолството и да замине за Англия, но не директно, а след като се включи в смесена група от пътуващи френски учени и земеделци. Първата й реакция, естествено, беше да възрази, че не знае и дума френски, на което отговорих, че това е без значение, понеже самата тя ще е финландка, а пък като се замислиш, кой на този свят знае финландски? Следващото й възражение беше „Ама в тия дрехи ли?“ и това ми даде повод да разопаковам пред очите й всички разкошотии, които парижката резидентура успя да ни осигури за нула време: фантастичното комплектче блузка и жилетка в ечемичен цвят от Printemps, чаровния чифт обувки точно нейния номер, палавата нощничка и бельо, гримовете, за които буквално си заслужава да умреш — парижката резидентура сигурно цяло състояние е пръснала, — изобщо всичко, за което вероятно си е мечтала, може би несъзнателно, през последните двайсет години, с етикети от солидни магазини в Тур за окончателно оформяне на илюзията. Плюс сладкото годежно пръстенче, на каквото и аз не бих отказала, а за завършек — и съвсем приличния златен сватбен пръстен на мястото на пиринчената ерзац халка, която носеше на пръста си — всичко това подлежащо, естествено, на връщане още след кацането й — факт, който реших да й спестя, поне засега!