Тя междувременно започна да се вживява. Професионализмът й се пробуди. Прегледа най-подробно симпатичния си нов паспорт (всъщност съвсем не нов) и го обяви за приемлив. А след като я уведомих, че по време на пътуването й ще я придружава галантен французин, който ще играе ролята на неин съпруг, тя каза, че подобно решение било крайно благоразумно, и се заинтересува той как изглеждал.
Тогава, съгласно даденото ми нареждане, й показах снимка на Питър Г и тя я погледна почти безизразно според мен, предвид факта, че малцина псевдосъпрузи могат да се мерят с ПГ. Накрая попита „Той французин ли е, или англичанин?“. Отвърнах й „И двете. Така, както ти си и финландка, и французойка“, което предизвика у нея шумен смях.
Скоро след това Алек и Джери се върнаха от разходката и след като ледът бе вече разчупен, започнахме сериозния инструктаж. Тя слушаше внимателно и спокойно.
Към края на сеанса вече имах усещането, че на нея цялата идея всъщност страшно й харесва и че дори я намира за забавна, независимо от ужасните обстоятелства. Търсачка на силни усещания, мина ми през ум — единственото общо качество, което има с Алек!
Грижи се за себе си и предай, както винаги, целувките ми на нашата разкошна Ан,
С
Задръж тялото в пълен покой. Не прави резки или нежелани движения. Запази сегашното положение на ръцете и раменете и дишай. Пепси се е възкачила отново на трона си и очите й не могат да се откъснат от теб, при все че не е от любов.
Рапорт от Питър Гуилъм, командирован към „Тайни операции“, отн. извеждане на втор. източник ТЮЛИП от Прага до Париж „Льо Бурже“ за последващо прехвърляне с изтребител на Кр. ВВС до летище Нортхолт — Лондон, 27 януари 1960.
Кацнах на аерогара Прага в 11,25 ч. местно време (поради закъснение на полета) със самоличността на гостуващ лектор по икономика на селското стопанство от университета в Рен.
Получих уверения от отдела за връзки с френското разузнаване, че ръководството на конференцията е било официално уведомено за късното ми пристигане поради болест, но че името ми е останало в списъка на участниците за сведение на чехословашките власти.
В потвърждение на статута ми бях посрещнат от културния аташе към френското посолство, благодарение на чийто дипломатически паспорт успях да премина по ускорена процедура и с лекота летищните формалности, особено улеснени от проявата на аташето като мой преводач.
След това той ме откара със служебния си автомобил до френското посолство, където се разписах в книгата за посетители, преди да ме доставят, отново с кола на френското посолство, в конгресната зала, където имах запазено място на последния ред.
Самата зала е с позлатени украшения в оперетен стил, била е построена по случай конгрес на Централния съвет на железничарите и е с около четиристотин места. Мерките за сигурност се оказаха доста повърхностни. На бюро по средата на парадното стълбище седяха две преуморени лелки, които говореха единствено чешки и отмятаха имената на пристигналите делегати от половин дузина държави. Самата конференция се провеждаше под формата на семинар, ръководен от настанен на сцената експертен президиум с хореографирани участия от залата. Лично от мен не се очакваше да направя изказване. Изключително силно ме впечатли умелия начин, по който френската ни връзка успя за съвсем кратко време да официализира присъствието ми в очите на чехословашките органи за сигурност посредством двамина от делегатите, които очевидно бяха запознати с ролята ми и специално си направиха труда да ме издирят и да се ръкуват с мен.
След официалното закриване на конференцията в 17,00 ч. ни извозиха с автобуси до малкия, старомоден хотел „Балкан“, който беше предоставен изцяло на разположение на делегатите. Още с регистрирането си получих ключа за стая номер 8, обозначена като „семейна стая“, понеже се водех за едната половинка от семейна двойка. „Балкан“ предлага на своите гости ресторантска зала със съседен бар, на чиято централна маса се настаних в очакване на така наречената моя съпруга.