В най-общи линии ми беше споменато, че ще я изведат от британското посолство в линейка с изключени специални сигнали, ще я откарат до конспиративна квартира в предградията, а оттам — по неясно какъв начин — до самия хотел „Балкан“.
Съответно бях безкрайно впечатлен от появата й в автомобил на френското посолство с дипломатически номера, хванала под ръка същия културен аташе, който ме беше посрещнал на пражката аерогара. За пореден път държа да отбележа възторга си от уменията и професионализма на френските ни колеги.
Тюлип била регистрирана под името Венла Лесиф като съпруга на задочен участник в конференцията. Красивата й външност и модният й тоалет предизвикаха известна възбуда сред останалите френски делегати в хотела, при което отново получихме подкрепа от онези двама участници, които ме бяха поздравили като стари познати на самата конференция, а сега дойдоха да се здрависат с Тюлип и да я прегърнат като стари приятели. Тюлип на свой ред прие изискано комплиментите им, отговаряйки им на някакъв завален немски, който, поради моите ограничени познания в тази област, се наложи като езика на семейното ни общуване.
След вечеря в компанията на изпълнилите идеално ролята си двама френски делегати не останахме да киснем в бара с останалите участници, а се прибрахме от рано в стаята ни, където по негласна уговорка разговорът ни се въртеше около съответстващи на прикритието ни банални теми, предвид почти гарантираното на практика наличие на микрофони, че дори и камери в подобен предназначен за чуждестранни гости хотел.
За наш късмет стаята се оказа просторна, с две единични легла и два умивалника. Почти цяла нощ не можахме да мигнем от шумните приказки на делегатите под нас, които в малките часове преминаха в пеене.
Моето впечатление е, че нито един от двама ни не заспа. В 04,00 ни събраха отново и ни откараха с автобус до пражката аерогара, а там (сега ми се струва, че е било някакво чудо) ни пуснаха накуп в залата за транзитните пътници, откъдето излетяхме с „Ер Франс“ за „Льо Бурже“. Искам още веднъж да изразя безрезервната си благодарност за подкрепата, оказана ни от френските колеги.
За миг се озадачавам как в рапорта ми се е озовало и следващото творение, но веднага решавам, че вероятно съм го добавил с намерението да отклоня нечие внимание.
Лично и поверително саморъчно полуофициално писмо до Джордж Смайли от Джери Ормънд — гл. резидент Прага. Да не се завежда к.д.
Драги Джордж,
Пиленцето най-после отлетя, предизвиквайки, както вероятно си представяш, масови въздишки на облекчение в нашите среди, и вероятно вече е настанено, ако не щастливо, то поне в безопасност, в замъка Тюлип, някъде в Англия. Отлетя сравнително спокойно и в двата смисъла на думата, независимо че в последния момент онзи гад ДЖОНА настоя да му увеличим заплатата с петстотин долара, преди да се съгласи да закара Тюлип с линейката до мястото на срещата. Но ти пиша не по повод Тюлип, а още по-малко пък — по повод Джона. Думата ми е най-вече за Алек.
Както нееднократно си подчертавал в миналото, ние, битуващите в един таен свят професионалисти, сме длъжни да се грижим един за друг. А това означава да сме бдителни и ако забележим, че някой от нас не забелязва, че е започнал да не издържа на напрежението, наш дълг е да го защитим от самия него, а по този начин да защитим и Службата.
Двамата с теб знаем, че Алек е абсолютно най-кадърният оперативен агент на този свят. Дяволски солидно обучен, предан, владеещ уличните закони и притежаващ всички необходими умения. Да не говорим, че току-що осъществи една от най-ловките и най-рисковани операции, които съм виждал през живота си, независимо от отказа му да се съобрази с мнението на Междуведомствената, на нашата многоуважавана госпожа посланик и нашите властелини в Уайтхол. Така че дори след като е изсмукал от раз три-четвърти от бутилка скоч и след това предизвиква сбиване с посолски охранител, който просто не му бил симпатичен, ние не само затваряме очи, ами ги стискаме с все сила.
Но двамата с Алек се и поразходихме. Един час покрай реката, оттам до замъка и после обратно до посолството. Тоест двучасова разходка, докато той, по неговите си стандарти, бил още трезв като краставичка. През което време той се придържаше към една-единствена тема: в Цирка имало внедрен чужд агент. И не ставало дума за някой деловодител, който имал да изплаща ипотека, а за човек на върха на дървото на най-важното място — в Междуведомствената. Най-лошото е, че работата опира не до някаква мушица, която да му бръмчи в главата, ами направо до цял мухарник. Обладала е изцяло ума му, не се основава на никакви факти и, честно казано, си е чиста параноя. В съчетание с рефлекса му да ненавижда всичко свързано с американците, това затруднява, меко казано, разговорите с него и събужда у мен нарастваща тревога. Долагам ти най-откровено тези мои опасения в съответствие със законите на професията ни, дефинирани не от кой да е, а лично от твоя милост, и с всичкото дължимо уважение и топли чувства към теб.