Шофьорът намали ход, Фон надникна — без никаква усмивка — да се увери, че пътникът съм аз и килна глава да продължим по-нататък. Алеята стана по-стръмна. Яка двукрила порта се разтвори да ни пропусне и пак се затвори зад гърба ни. Отдясно се появи главната сграда — псевдосредновековна внушителна постройка, която първоначално е била предназначена за дом на пивовар. Вляво — конюшни, две бараки от гофрирана ламарина и внушителен хамбар със сламен покрив, известен като Навеса — от онези, в които навремето църквата е съхранявала десятъка от земеделците. В двора чакаха паркирани три форда зефир и черен микробус от същата марка, а пред тях — единственото видимо човешко същество: Оливър Мендел, пенсиониран полицейски инспектор и отдавнашен съюзник на Джордж, с притиснато към ухото му уоки-токи.
Скачам от микробуса, повлякъл подире си раницата. Провиквам се „Здравей, Оливър! Ето че успях да дойда!“. Но по лицето на Оливър Мендел не потрепва нито едно мускулче, само го чувам да мърмори нещо в радиопредавателя, докато ме гледа как се приближавам. Понечвам да повторя своя поздрав, после се отказвам. Оливър измърморва „Разбрано, Джордж“ и изключва.
— Приятелят ни е малко зает за момента, Питър — обявява ми мрачно. — Споходи ни известна неприятност. Двамата с теб ще се поразходим наоколо, ако не възразяваш.
Веднага ми става ясно накъде бие. Дорис им е разправила всичко, включително до самия „их либе дих“ момент. Приятелят ни Джордж бил „зает“, което ще рече, че е отвратен, бесен и погнусен от изложилия го любим ученик. И понеже няма сили да разговаря с мен, е изпратил вечно верния му инспектор Оливър Мендел да прочете на младия Питър най-якото конско на света и вероятно да му тегли шута. И все пак какво търси тука Фон? И каква е тази атмосфера на неочаквано зарязан бивак?
Изкатерваме се по затревен склон и заставаме ребром един към друг, точно както, предполагам, е искал Мендел. Погледите ни са приковани в неопределена точка на средно разстояние: двойка бели брези, запустял гълъбарник.
— Налага се да ти съобщя нещо много тъжно, Питър.
Почна се.
— С безкрайна скръб те уведомявам, че второстепенен източник Тюлип — дамата, която ти успешно измъкна от Чехословакия, е била освидетелствана тази сутрин като мъртва.
И след като човек поначало не си спомня подробно какво точно е казал в подобен момент, а и аз не се различавам от останалите хора, няма да си приписвам задължителния стон от болка, ужас или отказ да повярвам. Помня само, че и белите брези, и гълъбарникът изведнъж се размазаха пред очите ми. Давам си сметка, че времето бе слънчево и топло за сезона, помня, че понечих да повърна, но благодарение на вроденото ми възпитание успях да се въздържа. Знам, че последвах Мендел в занемарената вила, намираща се в южния край на имението, изолирана от основната сграда с помощта на гъста горичка от калифорнийски кипариси. И че когато седнахме на паянтовата веранда, се загледахме в обраслата площадка за крокет, от която съм запомнил стърчащите над тревата ръждясали вратички.
— Висяла е на шията си до настъпването на смъртта, синко — обясняваше Мендел, произнасяйки думите на смъртната присъда. — Саморъчно изпълнение. От ниския клон на дърво на противоположната страна на ей този склон. До пешеходното мостче. Отбелязано като точка 217 на картата. Според доктор Ашли Медоус жизнените признаци са угаснали в 08,00 часа.
Аш Медоус — нашумял психоаналитик с кабинет на Харли Стрийт и неправдоподобен приятел на Джордж. Нещатен сътрудник на Цирка, специализиран по невротични изменници.
— И Аш ли е тука?
— В момента е при нея.
Смилам бавно вестта. Дорис е мъртва. При нея е Аш. Лекар бди над мъртвеца.
— Никаква бележка или нещо от този род ли не е оставила? Да съобщи какво е намислила да извърши?
— Просто се е самообесила, синко. Навързала няколко парчета алпийско въже, които, изглежда, е намерила в сградата. Общо три метра дължина. Предполага се, че са останали от предишен тренировъчен курс. Доста силна проява на немарливост, по мое мнение.
— Алек знае ли? — питам и си я представям с облегната на рамото му глава.
Той пак възприема полицейския си тон.
— Джордж ще съобщи на приятеля ти Алек Лиймас онова, което намери за необходимо, тогава, когато прецени, че е необходимо, но не по-рано, синко. Джордж лично ще подбере момента. Ясно ли е?
Ясно ми е, че Алек продължава да е убеден, че е предал Тюлип в сигурни ръце.