А пък аз, ако не ме лъжат спомените, продължавам да мълча, за разлика от Смайли, който за завършек прави изключително важно съобщение:
— Тази крайно привилегирована информация, Питър, е достояние единствено на теб, на мен и на много малко подбрани хора. В очите на Междуведомствената и на Службата, като цяло, ние сме постъпили алчно и прибързано, като сме довели Тюлип тук, без да се съобразяваме с най-съкровените й чувства. Вследствие на което тя се е самообесила. Именно тази версия трябва да разтръбим до Централата и до всичките ни резидентури. По всички места, до които се разпростира влиянието на Междуведомствената, без никакво изключение. А това, боя се, неизбежно включва и нашия приятел Алек Лиймас.
Кремирахме я под името Тюлип Браун — дълбоко религиозна рускиня, избягала навремето от преследванията на комунистите и прекарала живота си в уединение в Англия. Избрала за фамилно името Браун, за да се скрие от евентуално възмездие, обяснихме на пенсионирания източноправославен свещеник, изкопан от дамите в „Тайни“, комуто беше поверено и подреждането на лалетата върху ковчега. Самият поп — някогашен нещатен сътрудник — избягваше да задава неудобни въпроси. Присъствахме шестима: Аш Медоус, Мили Макрейг, Жанет Авон и Ингеборг Луг от „Тайни“, Алек Лиймас и аз. Джордж беше зает с други дела. След опелото жените се разотидоха, а ние тримата тръгнахме да търсим пъб.
— Не мога да разбера какво я е прихванало тая проклета патка да се самоубива — оплакваше се Алек, положил чело върху двете си длани, докато седяхме над чашите със скоч. — След всички усилия, които положихме. — И добави със същия тон на престорено възмущение: — Ако знаех, че така ще постъпи, хич нямаше и да си давам зор.
— И аз щото — съгласих се като негов истински приятел, след което се отправих към бара да поръчам по още едно.
— Много хора вземат още в ранна възраст решението да се самоубият — чух да пояснява важно доктор Медоус, когато се върнах на масата. — Може и да не го съзнават, но решението им вече се е загнездило, Алек. И ето че след време идва ден, в който то се изстрелва на повърхността. Поводът може да е и съвсем незначителен — изръсил си е, да речем, портфейла в автобуса. Или да е истински тежко преживяване, като смъртта на най-добър приятел. Но намерението е било налице открай време. И резултатът е неизменен.
Отпихме. Последва ново мълчание, нарушено този път от Алек.
— Нищо чудно всички агенти да са самоубийци. Само дето някои бедни копелета така и не успяват да се наканят. — И след това: — Та кой ще се наеме да съобщи на момчето?
Какво момче? А, да, разбира се. Има предвид Густав.
— Джордж каза да предоставим тази възможност на противника — отвърнах.
При което Алек изръмжа:
— Исусе, каква е тая нашата планета! — и посвети изцяло вниманието си на уискито.
10
Снемам втренчения си поглед от стената на библиотеката. Заелият мястото на Пепси Нелсън се притеснява от моята разсеяност. Послушно се захващам да дочета докладната, която при цялата ми мъка и угризения на съвестта бях съставил по заповед на Смайли, не пропускайки нито една подробност, дори и най-дребната, в изпълнение на задачата да опазя онази тайна, която щеше да остане завинаги достояние само на най-ограничен брой хора.
ВТОРОСТЕПЕНЕН ИЗТОЧНИК ТЮЛИП. РАЗПИТ И САМОУБИЙСТВО.
Провеждащи разпита: Ингеборг Луг („Тайни“) и Жанет Авон („Тайни“). Периодически присъстващ: д-р (мед.) Ашли Медоус — нещатен „Тайни“.
Съставена по план от П.Г. и одобрена от н-к „Тайни“ Мерилибоун за докладване пред Надзорната комисия към Министерството на финансите.
До предс. Междуведомствената комисия за ръководство — предварителен екземпляр за предложения.
Авон и Луг — средноевропейки на средна възраст с многогодишен оперативен стаж, са най-опитните разпитващи в отдел „Тайни операции“.
1. Приемане и прехвърляне на ТЮЛИП в Лагер 4.
След кацането й със самолет на Кралските ВВС в Нортхолт Тюлип не премина никакви гранични формалности, следователно появата й в Обединеното кралство не е официално регистрирана никъде. Представяйки й се като „специален пратеник на една Служба, която истински се гордее с вас“, д-р Медоус я посрещна с кратко приветствено слово, произнесено във ВИП-залата към транзитния сектор и й поднесе букет английски рози, с което, изглежда, я трогна силно и тя държа лицето си безмълвно притиснато към тях през цялото пътуване.