Колкото и да се стараеше обаче Франк да завоалира целта на своите привидно невинни въпроси, Тюлип бързо разкри психологическия им уклон и след като й беше обяснено, че насреща й седи доктор по медицина, започна да му се присмива, че бил последовател на „онзи стар мошеник и фалшификатор Зигмунд Фройд“. Постепенно се докара до състояние на бяс и заяви, че в живота й имало само един лекар, чието име било Карл Римек; че Франк бил пълен глупак и че „ако искате [д-р Медоус] да сте ми полезен по някакъв начин, вземете да доведете тук сина ми!“. Воден от желанието да не влияе негативно на разпита, д-р Медоус реши, че ще е най-благоразумно да се завърне в Лондон, но да е на наше разположение, в случай че изпитаме необходимост от услугите му.
Въпреки наличието на подобни периодически избухвания, разпитите през следващите два дни се проведоха ефикасно, в атмосфера на относително спокойствие, като лентите със записите се изпращаха ежевечерно до Мерилибоун.
Н-к „Тайни“ проявяваше интерес най-вече към потока от съветски грами на тема британски разузнавателни цели, който, макар и незначителен, се получавал от Москва в службата на д-р Рап. Приемаше, че поначало във фотографираните от Тюлип документи е имало много малко от този вид разузнавателни сведения, но искаше да знае дали случайно не е чела и чувала нещо за действащи московски източници в Обединеното кралство, което тогава може да й се е сторило маловажно или просто да е забравила да ни го съобщи? Дали не е ставало случайно дума за високопоставени активни източници в британските политически или разузнавателни кръгове? За разчетени британски кодове и шифри?
Така и не стигнахме до някакви положителни разкрития, въпреки старанието ни да завоалираме по най-различни начини тези наши въпроси към Тюлип — от което, налага се да подчертаем, тя все повече се дразнеше. Въпреки всичко сме на мнение, че доставяният от Тюлип продукт заслужава висока до много висока оценка, като се имат предвид изключително трудните оперативни условия, в които ни го е предавала. Докато е била оперативно ангажирана, тя е предавала сведенията си само на Мейфлауър, без да осъществява пряка връзка с берлинската ни резидентура. От съображения за сигурност не са й поставяни потенциално чувствителни въпроси, с цел да не бъдат признати по време на евентуален неин разпит и по този начин да разкрият слабости на собствената ни разузнавателна защита. Сега можехме да й задаваме неограничено количество подобни въпроси, включително отнасящи се до: надеждността на други потенциални или съществуващи второстепенни източници; самоличността на чуждестранни дипломати и политици под контрола на Щази; възможните обяснения за тайните парични потоци, фигуриращи в документите, заснети на бюрото на Рап, но не засягали пряко нейната дейност; местонахождението и външния вид на тайните комуникационни инсталации, които е посещавала, придружавайки Рап, вътрешното им разпределение, процедурите за допуск, размера, формата и насочеността на антените им и признаци на съветско и друго не немско присъствие на обекта; и поначало за всякакви други разузнавателни сведения, на които досега на практика не сме обръщали внимание поради силно ограниченото време за трефове с Мейфлауър, разхвърляното естество на разговорите помежду им и ограниченията, наложени от тайните методи на комуникиране.
Тюлип често даваше израз на своето безсилие чрез използването на обидни епитети, но в същото време видимо се радваше да е в центъра на вниманието ни и при възможност дори флиртуваше закачливо с охранителите на Лагер 4, отдавайки очебийно предимство на по-младия от двамата — Харпър. Но с настъпването на всяка вечер настроението й бързо преминаваше във виновно отчаяние, най-вече свързано със сина й Густав, но и със сестра й Лоте, чийто живот била съсипала с това свое бягство.
Съдържателката на конспиративната квартира Мили Макрейг я посещаваше редовно по нощите. Установили наличието на свързваща ги християнска вяра, двете често се молели заедно, като Тюлип отправяла молитвите си предимно към сейнт Николас, чиято миниатюрна иконка неизменно я придружавала през изтеглянето й. Освен това установили общ интерес и по отношение на колоезденето. По настояване на Тюлип Макрейг (Ела) се сдобила с каталог на детски велосипеди. А след като установила с възторг, че Макрейг е шотландка, Тюлип моментално поискала и карта на шотландските планински райони, за да можели да обсъждат заедно различните маршрути, по които ще карат. Още на другия ден Централата ни снабди с военногеографска карта. Въпреки всичко настроенията й оставаха променливи и се характеризираха с чести избухвания. Успокоителните и приспивателните, които Макрейг осигури по нейно желание, се оказаха не особено ефикасни.