Редовно по време на разпитите Тюлип се сещаше да настоява да сме й кажели на коя точно дата ще се осъществи размяната на Густав и дали това вече не било станало. Съгласно получените инструкции я уверявахме, че хер директорът ни води преговори на най-високо ниво по въпроса, който, уви, не се поддава на мигновено решение.
3. Изискванията на Тюлип за разтоварване.
Тюлип заяви недвусмислено още със самото си пристигане в Обединеното кралство, че се нуждае от физически упражнения. Самолетът на Кралските ВВС бил прекалено тесен, пътуването по шосе до Лагер 4 я накарало да се чувства като затворничка, не можела да търпи затворените пространства и т. н. След като пътеките из Лагер 4 не били подходящи за каране на велосипед, съгласна била и да тича. Харпър й купи от Солсбъри чифт гуменки, така че през следващите три сутрини Тюлип и Авон (Ана), която спортува активно, бягаха заедно преди закуска по пътеките покрай оградата, като попътно Тюлип събирала в малката си раничка разни вкаменелости и рядко срещащи се камъчета, които можело да се сторят интересни на Густав. Наричаше я „авоська“ — дума, с която руснаците обозначават пазарските мрежички „за случай, че са пуснали нещо“. В имението има и малка фитнес зала, която временно облекчаваше видимия стрес на Тюлип, ако другите средства не успееха. Мили Макрейг я придружаваше в залата независимо от часа на денонощието.
При нормални обстоятелства още от 06,00 Тюлип заставаше напълно облечена пред еркерния прозорец на всекидневната си в очакване на Авон. През въпросната сутрин обаче Тюлип я нямало пред прозореца. По тази причина Авон влязла в апартамента за гости откъм градината, извикала я по име, почукала на вратата на банята, не получила отговор и отворила, но вътре нямало никой. При което Авон попитала по вътрешния телефон Мили Макрейг къде може да е Тюлип, но Макрейг не могла да я осведоми. Сериозно разтревожената вече Авон се затичала по пътеката край оградата. За всеки случай Макрейг вдигнала по тревога Харпър и Лоу, като ги предупредила, че гостенката ни „се е покрила някъде“, и двамата охранители моментално се заели да претърсват имението.
Откриване на Тюлип. Лични показания от Д. Авон.
Като се тръгне от източната й страна, околовръстната пътека на имението в началото се изкачва в продължение на двайсетина метра, върви по равно около четиристотин метра, свива на север и се спуска в блатиста долчинка, над която е прехвърлено дървено мостче; мостчето от своя страна води до изкачващо се дървено стълбище, на което най-горните от общо деветте му стъпала се намират под сянката на широко разклонен кестен. В мига, в който свърнах на север и започнах да се спускам към долчинката, видях как Тюлип виси от един от ниските клони на кестена с примка на шията, с отворени очи и провесени край тялото ръце. В спомена ми е останало наблюдението, че разстоянието между пръстите на краката й и най-близкото дървено стъпало беше от порядъка на трийсет сантиметра. А примката около врата й беше толкова тънка, че в началото ми се стори, че тялото й плава във въздуха.
Аз съм 42-годишна жена. Длъжна съм да отбележа, че записвам тези свои впечатления така, както са се запечатили в съзнанието ми днес. Изкарала съм необходимата подготовка в Службата и съм изживяла немалко критични оперативни моменти. Тъкмо заради това ме е срам да си призная, че при гледката на висящата от дървото Тюлип, вместо да се опитам да срежа въжето и да й окажа първа помощ, първият ми подтик беше да хукна обратно към дома и да търся помощ. Дълбоко съжалявам за този срив в професионалното ми самообладание, независимо от уверенията, които получих впоследствие, че когато съм я открила, Тюлип вече е била мъртва най-малко от шест чàса, което до голяма степен ме утешава. Освен фактът, че не носех в себе си нож, а и нямаше как да стигна до въжето.
Допълнителен доклад от Мили Макрейг, съдържател на конспиративна квартира Лагер 4, офицер от кариерата втори клас, отн. обслужване, поддръжка и самоубийство на второстепенен източник ТЮЛИП. Копие (единствено) до Джордж Смайли — н-к „Тайни“.
Мили, такава, каквато я познавах в ония времена: „омъжена“ за Службата, дълбоко религиозна дъщеря на свещеник от Свободната презвитерианска църква, падаща си по планинарството и лова с хрътки и известна с участието си в няколко опасни операции. Загубила брат си във войната, баща си в битката с рака, а сърцето си — според слуховете — по женен по-възрастен от нея мъж, който повече бил отдаден на честта. Някои зли езици подмятаха, че в конкретния случай мъжът бил Джордж, но нито веднъж не съм доловил нещо помежду им, което да ме накара да повярвам. Тежко и горко обаче на онзи от нас, по-младите, който си наумеше нещо по неин адрес. Мили не даваше и с пръст да я докоснем.