За щастие, по същото време се появи и д-р Медоус, шофирал своето бентли на максимална скорост. Двамата се отправихме моментално към точка 217 по източната част на околовръстната пътека. С пристигането си заварихме Тюлип вече положена на земята и несъмнено мъртва, с превръзка на шията, охранявана от Харпър и Лоу. Харпър, от чието лице течеше кръв вследствие на удара с глава, нанесен му от нарушителя, беше на мнение, че трябва да се обадим в полицията, докато Лоу държеше да извикаме линейка. Наложи се да ги възпра да не викат никого без изричното одобрение на началника „Тайни операции“, който пътува към Лагер 4. След като извърши предварителен преглед на трупа, д-р Медоус изказа сходно с моето мнение.
Наредих съответно на Харпър и Лоу да се завърнат в Навеса, да не се обаждат никому, да чакат по-нататъшни разпореждания и в никакъв случай да не се опитват да завързват разговор със задържания. Чак след като си заминаха от местопроизшествието д-р Медоус сподели с мен, че смъртта на Тюлип е настъпила няколко часа преди да я открият.
Използвах времето, през което д-р Медоус продължи да преглежда покойната, за да огледам облеклото й, състоящо се от френския комплект блуза с жилетка, плисирана пола и обувки със средно високи токове. В джобовете на жилетката й имаше само две използвани книжни носни кърпички. Напоследък Тюлип се оплакваше, че е понастинала. В „авоськата“ си беше натъпкала останалото си френско бельо.
По непрекъснатата връзка, която бяхме успели да установим с Централата посредством вътрешната линия на Лагер 4, ни заповядаха да пренесем незабавно тялото в Навеса. По тази причина извиках Харпър и Лоу и те веднага дойдоха с носилка, въпреки обилното вече кръвотечение от раната на Харпър.
Върнах се заедно с д-р Медоус в основната сграда. Заварихме Авон, която междувременно беше успяла да се овладее, да подкрепя персонала с чай и бисквити и дори да се стреми да ги ободрява. Изпратеният от Централата отряд за справяне с кризата, оглавяван от началник „Тайни“, се предполагаше да пристигне към средата на следобеда. Дотогава всички с изключение на Харпър и Лоу следваше да останат в основната сграда; д-р Медоус се зае да промива лицевите наранявания на Харпър, а след него — и с раните на преместения в Подводницата нарушител.
Докато чакаха, затворените в основната сграда подхванаха дискусия помежду си. Жанет Авон се упрекваше, че тя била най-отговорна за самоубийството на Тюлип, та се наложи лично аз да оборвам твърдението й. Изтъкнах, че Тюлип страдаше от клинична депресия, от непоносимо чувство за вина и копнеж по Густав и от убеждението, че е съсипала живота на сестра си Лоте. Мисълта за самоубийство вероятно се е загнездила в ума й скоро след пристигането й от Прага и със сигурност — с появата й в Лагер 4. Тя сама е избрала как да постъпи и затова е заплатила максималната цена.
В този момент се появява Джордж — носителят на фалшиви вести:
4. Пристигането на н-к „Тайни“ [Смайли] и инспектор Мендел.
В 15,55 пристигна н-к „Тайни“ (Смайли), придружаван от инспектор о.з. Оливър Мендел — нещатен сътрудник на „Тайни“. Д-р Медоус и аз веднага ги съпроводихме до Навеса.
След това се завърнах в основната сграда, където Ингеборг Луг и Жанет Авон се мъчеха съвместно да уталожат вълненията на събрания персонал. Изминаха цели два часа, докато мистър Смайли се завърне от Навеса, придружен от инспектор Мендел. Мистър Смайли събра целия персонал, изказа на всички своите лични съболезнования и в същото време ги увери, че второстепенният източник Тюлип е единствената виновна за собствената си смърт и че никой от служителите в Лагер 4 не бива да се самоукорява.
Започваше да се смрачава. Служебният автобус вече чакаше в двора и мнозина от служителите бързаха да се приберат по домовете си в Солсбъри, но н-к „Тайни“ ги задържа още съвсем малко, за да успокои духовете им по повод „загадъчния нарушител“, за когото вероятно някои от тях са чули. Подкрепян от утвърдителната усмивка на застаналия до него инспектор Мендел, мистър Смайли си призна, че имал намерението да „издаде“ пред екипа тайна, каквато при обичайни обстоятелства не се споделяла, но в конкретния случай се чувствал длъжен да разкрие докрай.
Загадъчният нарушител изобщо не бил загадъчен, обясни той, ами ценен кадър на елитен и почти неизвестен отдел на посестримата ни служба МИ5, чиято задача била да поставя на изпитание с всякакви законни и незаконни средства сигурността на най-чувствителните и най-секретни обекти в страната ни. Освен дето по някаква случайност бил и приятел — както по лична, така и по професионална линия — на стоящия пред тях инспектор Мендел. (Смях.) По принцип било прието съответният обект да не бъде уведомяван за провеждането на подобни проверки, така че съвпадението на датата му с тази на деня, в който Тюлип избрала да сложи край на своя живот, било най-чиста „проява на злото провидение“, както се изрази Смайли. Същото онова провидение, което накарало посетителят да навре краката си в капана за елени. (Смях.) Да не говорим за похвалната реакция от страна на Харпър и Лоу. Положението им било разяснено впоследствие и те някак си го преглътнали, макар, естествено, да били на мнение, че „нашият приятел се бил попрестарал в оказването на съпротива“, добави н-к „Тайни“ под изблика на нов смях.