Докторът герой от Кьопеник Карл Римек — случайният основател и вдъхновител на мрежата — е безмилостно застрелян в опита си да избяга с работническия си велосипед в Западен Берлин.
Табита възприема всичко това като исторически факти. За онези от нас, които са ги преживели, те са време, изпълнено с отчаяние, объркване и безсилие.
На наша страна ли е агентът ни Уиндфол, или е към противника? От редута ни в Оборите ние — шепата индоктринирани — наблюдавахме със страхопочитание неравномерно бързия му възход в редиците на Щази до сегашния му пост на завеждащ отдела за специални операции.
Под сборното название „Уиндфол“ бяхме получавали, обработвали и разпространявали разузнавателни сведения от най-висше качество за цял куп стопански, политически и стратегически обекти, завоювали ни изказваните под сурдинка възторзи на клиентите ни от Уайтхол.
И все пак, въпреки всичката си несъмнена власт — или може би именно заради нея — Мунт не беше успял да възпре или поне да ограничи провежданото от съперника му Йозеф Фидлер безмилостно прочистване на агентите и второстепенните сътрудници на „Тайни операции“.
В зловещия им двубой за благоразположението на московския Център и властта в Щази Ханс-Дитер Мунт — източникът Уиндфол — твърдеше, че нямал друг избор, освен да се прави на по-ревностен и от Фидлер пазител на Германската демократична република от шпионите, саботьорите и останалите слуги на буржоазния империализъм.
А след всяка поредна жертва на бясното съперничество между Мунт и заклетия му противник, духът на екипа „Уиндфол“ се свличаше все пӝ към дъното.
Най-силно от това страдаше обаче Смайли. Вечер след вечер се заключваше сам в „средната стая“ и изживяваше поредното спадане на духа след всяко случайно посещение от страна на Контрола.
— И защо не мога сам да прочета изявленията на ищците? — питам Табита. — Предварителните писмени уведомления или каквото им викат там?
— Понеже в изблик на мъдрост бившата ти Служба е поискала от съображения за национална сигурност цялата преписка да мине под гриф „Строго секретно“, а ти нямаш достъп до подобна информация. Номерът им няма да мине, ако ще да се скъсат, но ще затлачи хода на разследването и ще им позволи да внесат поне временно ограничения върху разгласяването й, което всъщност е и основната им цел. Междувременно успях все пак да посъбера туй-онуй за твое сведение. Продължаваме ли?
— А Бъни и Лора къде се изгубиха?
— Ами те май са на мнение, че са се добрали до всичко, което им е необходимо. Пък и Ленърд се е съгласил да ги представлява. Аз все пак успях да надникна, макар и за малко, в съблекалнята на противниковия отбор. За съжаление, горката Дорис Гамп, изглежда, е била луднала по теб от мига, в който те е съзряла за пръв път, и е изгаряла от нетърпение да се похвали с теб на сестра си Лоте. А след като Лоте е изляла сърцето си пред следователите от Щази, от теб не е останало вече почти нищо. Вие с нея наистина ли сте палували голи по плажа под българската луна?
— Не сме.
— Добре. Става дума и за изпълнена с любовни ласки и смях нощ, която сте прекарали в някакъв хотел в Прага, където природата пак се е наложила над всичко останало.
— И това не е така.
— Добре. Да се спрем сега на другите два смъртни случая: нашите берлинчани Алек Лиймас и Елизабет Голд. Първо Елизабет, по отношение на която има иск от страна на дъщеря й Карън. Твърди се, че ти лично си се свързал с нея — било то по твоя собствена инициатива или по внушение на Джордж Смайли и други, засега безименни заговорници — с цел да я подмамиш, прелъстиш или привлечеш по друг начин да стане пушечно месо — тези гнусни думи не са мои, а на противниковата страна — в безплоден, грандиозен и недообмислен опит — не ми ражда акълът кой ги измисля всички тези фрази — да бъде подкопано ръководството на Щази. Има ли такъв момент?
— Няма.
— Добре. Започва ли обаче да ти става ясно? Че ти си един нает от британския Сикрет Сървис професионален Лотарио, който е примамвал податливи млади жени да станат неволни съучастнички във вятърничави операции, които са се разпадали по шевовете. Вярно ли е?
— Не е вярно.
— Така и очаквах. А случайно да си сводничел пред Елизабет Голд в полза на колегата ти Алек Лиймас?
— Не съм.
— Добре. Ти обаче, в типично твой стил, си и преспал с Елизабет Голд. Или ако не си, поне си я подгрял за появата на Алек. Правил ли си едно от тези две неща?