Выбрать главу

— Не.

— И за миг не съм си помисляла, че е възможно. И какъв е бил крайният резултат от пъклените ти машинации? Елизабет Голд намира смъртта си, застреляна в подножието на Берлинската стена, при което любовникът й Алек Лиймас прави опит да я спаси или може би решава да загине заедно с нея. Така или иначе, и той бива прострелян, като за всичко това виновният си пак ти. Ще пием ли на това място по един чай, или да продължавам със залповия огън? Продължавам. Тук вече стигаме до отправеното от Кристоф Лиймас обвинение, което е още по-съществено, понеже неговият баща Алек се явява жертвата на преждеописаните събития. По времето, когато си го подмамил, подлъгал, подкупил, надхитрил и прочее да стане нещастна играчка в твоите компулсивно манипулативни ръце, Алек вече е бил съсипан човек, неспособен дори улицата да пресече на собствен ход, камо ли да се явява фасада на дяволски сложна дезинформационна операция, а именно: да се преструва, че се кани да премине към Щази, докато всъщност остава под твоето пъклено влияние. Вярно ли е?

— Не е.

— То пък оставаше и да е. Затова, с твое позволение, ще ти предложа следното: поеми яка глътка вода, а след това прегледай зорко онова, до което успях да се добера в малките часове на отминалата сутрин, когато най-сетне ми позволиха да хвърля съвсем бегъл поглед върху една миниатюрна част от историческия архив на любимата ти Служба. Първи въпрос: Това ли е епизодът, който бележи началото на упадъка на твоя приятел Алек? И втори въпрос: Ако да, за истински упадък ли става дума, или за симулиран такъв? Казано с други думи: възможно ли е това да е първият етап, в който Алек започва да става нетърпим за своята собствена Служба и съответно извънредно привлекателен за търсачите на таланти в московския Център или в Щази?

* * *

Грама в архива на Цирка от гл. резидент Берлин [Макфадиън] до предс. МКР, копие до н-к „Тайни операции“, н-к Кадри, спешна, 10 юли 1960.

Отн.: Незабавно дисциплинарно преместване на Алек Лиймас от резидентура Берлин.

Долагам за следното произшествие в 01,00 ч. нощес в западноберлинския нощен клуб „Алтес Фас“ между зам. гл. резидент — Берлин, Алек Лиймас и зам. гл. рез. на ЦРУ — Берлин Сай Афлън. Нито една от двете страни не оспорва тук изложените факти. Между двамата съществува отдавнашна вражда, за която, както вече съм долагал, вината е изключително на Лиймас.

Лиймас влязъл сам в нощния клуб и се отправил към Damengalerie — барът, запазен за търсещи клиенти сами жени. Бил вече пил, но според самия него не бил пиян.

Афлън седял с две свои колежки от резидентурата, пийвал си кротко и наблюдавал програмата на кабарето.

Щом забелязал Афлън и компанията му, Лиймас свърнал, надвесил се през масата им и с тих глас произнесъл следните думи към Афлън:

Лиймас: Ако още веднъж се опиташ да купиш мой източник, ще ти прекърша шибания врат.

Афлън: Опаа. По-спокойно, Алек. Не говори така в присъствието на дами, ако обичаш.

Лиймас: Две хиляди долара за всяка свежа стока, която ти достави, преди да ни я продаде и на нас на втора ръка. Това ли е представата ти за водене на тая скапана война? Сигурно си му обещал в добавка и целувка с език от тези симпатични дами?

Афлън понечил да се изправи, за да отвърне на скандалната обида, но Лиймас го съборил с удар през лицето с десния си лакът, след което го изритал в слабините. Повиканите западноберлински полицаи се принудили да искат помощ от военната полиция на САЩ. Афлън закарали в американската военна болница, където все още се възстановява. За щастие, на този етап не са установени счупвания или животозастрашаващи наранявания.

Поднесох най-искрените си извинения лично на Афлън и на главния им резидент Милтън Бъргър във връзка с поредната недостойна проява от страна на Лиймас.

Макар да си давам сметка за огромното напрежение, стоварило се върху резидентурата ни и лично върху Лиймас вследствие наскорошното разпадане на мрежата „Мейфлауър“, то в никакъв случай не оправдава нанесените от него щети спрямо взаимоотношенията ни с нашия най-важен съюзник. Лиймас отдавна е доказал своя антиамериканизъм. Напоследък обаче същият е станал абсолютно неприемлив. Така че, ако не махнете Лиймас, ще се махна аз.

Драскулките със зелено мастило на Контрола са последвани от лапидарния отговор на Смайли: Разпоредил съм Алек да се завърне в Лондон.

* * *

— Пак те питам, Питър: за симулация ли става дума, или не? — повтаря Табита. — Можем ли да приемем случая за официално начало на свличането му по наклонената плоскост?