И след като усеща истинското ми колебание, тя предлага свой собствен отговор:
— Контрола очевидно е решил, че е започнало. — посочва ми зелената писмена резолюция, надраскана в долната част на листа. — Погледни какво е написал до чичо ти Джордж: „Впечатляващо начало“. Подпис: „К“. По-ясно от това — здраве му кажи, дори и във вашия мътен свят. Не съм ли права?
Права си, Табита. Че е мътен — мътен е.
Присъстваме на погребение. На бдение над покойник. На разбойническо съвещание, провеждано от отчаяние по късна доба в същата онази стая, в която Йозеф Фидлер и Ханс-Дитер Мунт ни надзирават с познатата ни мрачна съсредоточеност. „Ние“ — това сме шестимата „уиндфолци“, както ни е нарекла най-новият член на групата ни Кони Сакс: Контрола, Смайли, Джим Придо, Кони, аз и почти безмълвната ни сътрудничка Мили. Джим Придо се е прибрал току-що от поредната си нелегална мисия в Будапеща, където е осъществил рядка по рода си среща с най-ценния ни актив, „Уиндфол“. Двайсет и нещо годишната Кони — наложила се вече като незаменимия вундеркинд в изучаването на разузнавателните служби на СССР и съюзниците му — съвсем наскоро е напуснала възмутена Междуведомствената комисия за ръководство и се е тръшнала в очакващите я обятия на Джордж. Енергично, закръглено човече, интелектуалка от заможна фамилия, непонасяща по-мудните мозъци от рода на моя.
Величествената сдържана чернокоска Мили Макрейг се движи помежду ни като милосърдна сестра във фронтови лазарет и раздава на нуждаещите се кафе и скоч. Контрола държи на обичайния си вонлив зелен чай, сръбва глътчица и оставя останалото съдържание на чашата. Джим Придо пали една от друга вечните си зловонни руски папироси.
А Джордж? Самовглъбен, направо непристъпен, потънал в такъв нетърпящ прекъсване дълбок размисъл, че само безразсъден смелчага би посмял да наруши унеса му.
Докато говори, Контрола опипва устните си с пожълтелите си от тютюна пръсти, сякаш проверява да не му е излязъл херпес. Среброкос, елегантен, неостаряващ и — ако се съди по приказките — саможивец. Разправят, че някъде в биографията му фигурирала и съпруга, но тя живеела с впечатлението, че той работи в управлението на каменовъглените мини. Изправи ли се, неминуемо се изненадваш от прегърбената му стойка и напразно го чакаш да изтегли назад раменете си. Сегашната длъжност я заема от памтивека, но аз само два пъти съм имал възможността да разговарям с него и веднъж да присъствам на негова лекция — при завършването на школата в Сарат. Гласът му съответства на тънката като нож фигура — носов, монотонен и кисел, сякаш е разглезено дете. И не реагира ентусиазирано на нито един въпрос, дори ако сам го е задал.
— В такъв случай вярваме ли, или не вярваме — пита през пърхащите си пръсти, — че все още получаваме първокачествен материал от проклетия хер Мунт? Или ни пробутва стока на втора ръка? Мизерни трошици, колкото да ни залъже? Димна завеса за отклоняване на вниманието? Умишлена дезинформация? Джордж?
В присъствието на Контрола работни псевдоними не се ползват. Вътрешно правило. Дразнят го. Излишно прославяли носителите им. Псевдонимите са само за заблуда на чуждото разузнаване.
— Не съм забелязал влошаване на качеството в стоката от Мунт, Контрол — отвръща Смайли.
— В такъв случай как да си обясним, че не ни предупреди за проклетата Стена. Да не би неволно да е пропуснал? Джим?
Джим Придо изважда неохотно папиросата от устата си.
— Мунт твърди, че Москва го била изключила от схемата. Вместо на него, съобщили на Фидлер. На Мунт нищо не му били казали. А Фидлер си затраял.
— Обаче свинята пречука Римек, нали? Бидейки уж на наша страна. Какво го е принудило да постъпи по този начин?
— Твърди, че просто успял да се добере до него час-два преди Фидлер — отговаря Придо с привичния си пресипнал монотон.
И пак зачакваме да чуем какво ще каже Контрола, а той на свой ред ни оставя да го изчакаме.
— Значи, не вярваме опозицията да е обърнала Мунт против нас — продължава с досадния си равен глас Контрола. — Той все още е наш. А и няма как да не е, дявол го взел. Не сме рекли, не сме го хвърлили моментално на вълците. Той е луд на тема „власт“. Иска да е златното момче на московския Център. Ами ние също искаме той да е златното момче на московския Център. Но и нашето златно момче да е. Тоест интересите ни са взаимни. Проклетият хер Йозеф Фидлер обаче му препречва пътя. И нашия път препречва. Фидлер подозира Мунт, че е наш човек, което е самата истина. Съответно Фидлер е решен да го разкрие и да си припише всички заслуги. Правилно ли обобщавам ситуацията, Джордж?