— Налетях случайно на Алек преди два-три дни — почвам.
— Доколкото си спомням, Питър, с теб имахме уговорката отношенията ти с твоя приятел Алек да поохладнеят.
— В операция „Уиндфол“ има нещо, което не разбирам, а ми се струва, че би трябвало да ми е ясно — навлизам постепенно в предварително подготвеното ми изказване.
— „Би трябвало“ ли казваш? На какво основание, за бога?
— Въпросът е съвсем елементарен, Джордж.
— Не знаех, че се занимаваме с елементарни въпроси.
— Искам да знам каква точно е задачата на Алек, нищо повече.
— Да прави точно това, което прави, и това ти е пределно ясно. Да се превърне в поредния житейски неудачник. Изгонен от Службата. И да се държи съответно като озлобен, отмъстителен, лесно съблазним и готов да се продаде човек.
— С каква цел обаче, питам? Какъв е смисълът?
Раздразнението му започва леко да избива. Понечва да ми отвърне, поема дълбоко дъх и подхваща отново:
— На твоя приятел Алек Лиймас му е заповядано да парадира на воля с всичките гореупоменати лични недостатъци, като целта му е да бъде забелязан от противниковите търсачи на таланти — с известна помощ от внедрения в нашите среди предател или предатели — и да предложи на пазара значителните си запаси от тайни разузнавателни сведения, към които ние впоследствие ще добавим и известна доза заблуждаващи данни.
— Тоест говорим за най-обикновена контрадезинформационна операция.
— Да, с известни финтифлюшки по нея, но все пак най-обикновена.
— С тази разлика, че според него крайната му цел е да очисти Мунт.
— И е съвсем прав, не смяташ ли? — контрира Смайли на мига, без ни най-малка промяна в тона.
Затова пък ме гледаше бесен през кръглите си очила. По мои предварителни изчисления вече трябваше да сме седнали един срещу друг, а всъщност все още бяхме прави, а аз съм значително по-висок от Джордж. Най-силно обаче ме изненада сухотата в гласа му, която ми напомни за срещата ни в полицейската конспиративна квартира броени часове след като беше сключил фаустовския договор с Мунт.
— Алек Лиймас е професионалист, Питър, какъвто си и ти и какъвто съм и аз. И ако Контрола не го е поканил да прочете дребния шрифт в описанието на задачата му, толкова по-добре и за самия Алек, и за нас двамата. Това предотвратява възможността той да стъпи накриво или да премине на страната на противника. И ако мисията му се окаже успешна по непредвидими от него начини, няма да се чувства излъган. Напротив, ще живее с убеждението, че е изпълнил точно онова, което се е искало от него.
— Но Мунт е наш, Джордж! Той е наш агент — той е „Уиндфол“!
— Благодаря за напомнянето. Ханс-Дитер Мунт в действителност е агент на нашата Служба. И като такъв трябва да бъде опазен на всяка цена от всички онези, които правилно го подозират какъв е всъщност и не престават да мечтаят как ще го изправят пред стената и ще заемат неговата длъжност.
— Ами Лиз?
— Елизабет Голд ли? — уточнява, сякаш е забравил името или аз съм го произнесъл грешно. — Елизабет Голд ще бъде подканена да направи точно онова, което й идва най-естествено: да каже истината и нищо друго, освен истината. Притежаваш ли вече всичката необходима ти информация?
— Не.
— Завиждам ти.
12
И пак е утро, само че сиво, и по мен се сипе ситен дъждец, докато вземам автобуса от „Долфин Скуеър“. И независимо от подранилата ми поява в Оборите, заварвам седналата Табита да ме чака, безкрайно доволна от неочакваната според нея поява на прага й на купчинка донесения за наблюдения, извършени от Спешъл Бранч — тайната полиция. Табита, естествено, няма никакви гаранции за автентичността им, така че не е сигурна дали някой ден ще може да ги вкара в употреба, но аз в никакъв случай не бива да се раздрънквам, че са у нея. От което, разбира се, заключавам, че тя има свой човек в Спешъл Бранч и че донесенията са абсолютно истински.
— Така че започваме с първия ден на „лайв екшън“-а, с ей това донесение. По нищо не личи кой точно е поръчал на Спешъл Бранч да пусне кучетата по следите на Алек. Пише само „По искане от П.К.“. От което съдя, че „пощенска кутия“ е тогавашният полицейски евфемизъм за Цирка. Така ли е?
— Така е.
— А да имаш случайно някаква представа кой от П.К. може да е пуснал искането до Спешъл Бранч?