— Междуведомствената, най-вероятно.
— И по-конкретно?
— Всеки може да е. И Бланд, и Алълайн, и Естерхази. Та дори и самият Хейдън. Но най-вероятно човекът е наредил на някой от подчинените си да го пусне, за да не си намокри краката.
— И защо точно Спешъл Бранч да го следи, а не вашите скъпи приятели от контраразузнаването? Това за нормална процедура ли се смята?
— Абсолютно.
— Понеже?
— Понеже двете служби никак не се търпят.
— А прекрасната ни полиция?
— Дразни се и от контраразузнаването, че постоянно й се меси, а и от Цирка — понеже ни смята за надути женчовци, чиято цел в живота е да нарушават законите.
Тя се замисля първо за отговора ми, после за самия мен, но не престава да ме изучава откровено с тъжните си сини очи.
— На моменти си прекалено самоуверен. Човек може да си помисли, че притежаваш знания свише. Трябва да се пазим да не създаваме подобно впечатление. В случая търсим младши служител, попаднал в попътната струя на исторически събития. А не някой, който се мъчи да скрие някаква огромна тайна.
От командващ Спешъл Бранч до П.К.
Строго секретно, да не се разпространява.
Отн.: ОПЕРАЦИЯ „ГАЛАКСИ“.
Преди да заемат позиция, служителите ми са проучили дискретно наличните данни за дейността на наблюдаваната двойка по отношение на трудовата им дейност, стил на живот и съжителстване на семейни начала.
И двете лица в момента са заети на пълен работен ден в библиотеката за изследвания на паранормалните явления — частно финансирана институция в Бейсуотър с управител мис Елеанора Крейл — неомъжена, 58-годишна, с ексцентричен вид и маниери, без полицейско досие. Не допускайки, че разговаря с мой служител, мис Крейл е предоставила доброволно следната базисна информация за двете лица:
ВЕНЕРА, която тя нарича „милата ми Лизи“, постъпила като целодневен помощник-библиотекар преди шест месеца и според мис Крейл била добре възпитана, безупречна в своята точност, интелигентност и лична хигиена, усвоявала професията бързо и с желание, имала хубав почерк и се изразявала „учудващо правилно, като се има предвид произходът й“. Мис Крейл не възразявала против комунистическите й възгледи, които тя ни най-малко не криела, „стига да не ги внася в моята библиотека“.
МАРС, когото тя нарича „неприятния мистър Л“, бил нает на целодневната длъжност втори помощник- библиотекар предвид предстоящото реструктуриране на библиотеката и тя, според собствените й думи, никак не била доволна от него. На два пъти се била оплакала, макар и безрезултатно, от поведението му пред трудовата борса в Бейсуотър. Описала го като нечистоплътен, неучтив, неспазващ определеното за обедна почивка време и „редовно миришещ на алкохолни напитки“. Ужасно се дразнела от навика му да отвръща на забележките й с неразбираем ирландски акцент и не го уволнила още след първата седмица единствено заради застъпването на милата й Лизи (Венера) във връзка с породилото се „нездравословно“ взаимно привличане между двамата въпреки сериозната разлика във възрастта и възгледите им, което според мис Крейл вероятно междувременно е прераснало в пълномащабна интимност. Как иначе да си обясняла факта, че само две седмици след като се били запознали, почнали да се явяват заедно сутрин на работа и че освен това ги била засичала многократно да се държат за ръце, и то не само защото в момента си подавали един на друг книга.
Попитана съвсем между другото от моя служител каква предишна месторабота е посочил Марс, тя отговорила, че според трудовата борса бил „съвсем незначителен банков чиновник“, което според нея обяснявало напълно защо и как банките били изпаднали до днешното си жалко състояние.
Проследяване
Служителите ми решили да започнат проследяването от втория петък на месеца — денят, в който местната организация на Британската комунистическа партия на Голдхок Роуд посрещала гости от цялата левичарска гама в „Одфелоус Хол“ на Голдхок Роуд — след като Венера съвсем скоро преди това била прехвърлила партийното си членство от Кейбъл Стрийт на Голдхок Роуд вследствие на пренасянето си в Бейсуотър. Освен редовните участници в това мероприятие — членове на Социалистическата работническа партия, троцкистката група „Милитант“, Кампанията за ядрено разоръжаване — присъствали и двама представители под прикритие на моята служба — мъж и жена, за да могат да наблюдават и двете тоалетни.
Напускайки библиотеката в 17,30 ч., следената двойка обекти се отбила в пъба „Куинс Армс“ на Бейсуотър Стрийт, където Марс изпил голямо уиски, а Венера — един крушов сайдер „Бейбишам“, след което двамата пристигнали според очакванията в „Одфелоус Хол“ в 19,12 ч., където се провеждала вечер на тема „Мир, но на каква цена?“. В залата, предназначена да побере 508 души, се били събрали приблизително 130 с различен цвят на кожата и обществено положение. Марс и Венера седнали чинно един до друг на последния ред, близо до изхода, като очевидно популярната в тези среди Венера била посрещната от другарите с многобройни усмивки и кимания.