След кратко встъпително изложение от Р. Палме Дът — активист на компартията и журналист, който веднага след това си тръгнал — на трибуната застанали по-неинтересни оратори, последен от които бил Бърт Артър Лоунс — собственик на „Народна бакалница „Лоунс“ на Бейсуотър Роуд, самозван троцкист, известен на полицията със склонността си да предизвиква стълкновения, сбивания и други подобни инциденти, целящи да причинят нарушения на обществения ред на публични места.
До момента, в който зад микрофона застанал Лоунс, Марс седял намусен и скучаещ, прозявал се, задрямвал и периодически се подкрепял от плоско шише с неизвестно съдържание. Предизвикателната реч на Лоунс обаче го разсънила, както пише моят служител, и той неочаквано вдигнал ръка, за да привлече вниманието на председателстващия събранието Бил Флинт — касиер на партийната организация на Голдхок Роуд, — който, съгласно правилника за провеждане на срещите с външни гости, съответно приканил Марс да съобщи името си, преди да формулира въпрос към говорещия. Стенографските записи на моите служители, направени по време на и след тази среща, не се различават по същество и гласят следното:
Марс [с ирландски акцент съобщава името си]: Библиотекар съм. Искам да ти задам следния въпрос, другарю. Казваш, че не било нужно да се въоръжаваме до зъби срещу съветската заплаха, понеже Съветският съюз никого не заплашвал. Правилно ли съм те разбрал? Да сме се откажели от надпреварата във въоръжаването и да сме изпиели тези пари под формата на бира, доколкото схващам?
[Смях.]
Лоунс: По-прекалено опростяване на въпроса май не съм чувал, другарю. Но да допуснем, че е така, щом настояваш. Е, и?
Марс: В същото време обаче заявяваш, че ако трябва да сме нащрек и да се пазим от някой враг, то този враг е Америка. Американският империализъм. Американският капитализъм. Американската агресия. Или пак ще кажеш, че опростявам излишно нещата?
Лоунс: Да чуем точния ти въпрос, другарю?
Марс: Ами той е съвсем прост, другарю. Не следва ли в такъв случай да се въоръжаваме до зъби срещу американската заплаха, щом тъкмо от нея трябва да се боим?
Отговорът на Лоунс се изгубил сред избухналия смях, гневни дюдюкания и слаби аплодисменти. Марс и Венера излизат през задната врата. Отвън на тротоара между двамата видимо възниква оживена препирня. Бързо обаче потушават различията си и хванати за ръка, се отправят към автобусната спирка, като спират няколкократно да се прегърнат.
Допълнение
При сравняване на съответните им записки, двама от служителите ми установиха, че всеки един е отбелязал самостоятелно присъствието на един и същи добре облечен, среден на ръст трийсетгодишен мъж с начупени светли коси и женствена външност, който напуснал събранието незабавно след излизането на двамата, последвал ги до автобусната спирка и се качил на същия автобус, само че седнал на долния му етаж, за разлика от двамата, които се качили горе, за да може Марс да пуши. След като двамата слезли, слязло и въпросното лице, вървяло подире им до жилищната им кооперация, изчакало запалването на лампата на третия етаж и едва тогава влязло в телефонна кабина. Тъй като служителите ми нямаха заповед да проследяват допълнителни обекти, не е правен опит да се идентифицират самоличността и адресът на лицето.
— Генералният замисъл, значи, действа. Горските зверове почват да подушват завързаната ти коза. Доказателство за което е и нашият добре облечен, среден на ръст трийсетгодишен мъж с женствена външност, така ли?
— Козата не е моя, а на Контрола.
— Но не е на Смайли?
— В замисъла да пласираме Алек сред опозицията Смайли свиреше втора цигулка.
— Каквото всъщност беше и желанието му?
— Предполагам.
Усещам появата на нова Табита. Или на истинската Табита, която вече показва нокти.
— Този рапорт беше ли ти известен отпреди?
— Само бях чувал за него. Най-същественото.