— Тук, в тази сграда ли? Заедно с колегите, притежаващи допуск до „Уиндфол“?
— Да.
— Настъпила е, значи, всеобща радост. Ура, хвърлената стръв е поета.
— Горе-долу.
— Не си особено убеден. Ти лично не изпитваше ли поне мъничко притеснения по повод тази операция? Не ти ли се искаше да се откачиш от нея, но не виждаше по кой начин?
— Не. Нещата вървяха според плана. Операцията се развиваше нормално. Не съм имал повод да се притеснявам.
Тя май се накани да се усъмни в изказването ми, но се отказа.
— А пък това тук е направо върхът — казва и побутва към мен следващото донесение.
От командващ Спешъл Бранч до П.К. Строго секретно, да не се разпространява.
Отн.: ОПЕРАЦИЯ „ГАЛАКСИ“. РАПОРТ № 6. Непровокирано нападение срещу Бърт Артър ЛОУНС, собственик на „НАРОДНА БАКАЛНИЦА „ЛОУНС“ — находяща се на Бейсуотър Роуд кооперация — състояло се в 17,45 ч. на 21.IV.1962 г.
Следващата информация е получена неофициално от свидетели, чието призоваване в съда не се е наложило предвид безспорното естество на случилото се.
Общото впечатление е, че през седмицата преди въпросното нападение Марс започнал да посещава в най-различни часове и в пияно състояние търговския център на Лоунс, под предлог че възнамерява да пазарува за сметка на внасяния ежемесечно на името на Венера личен депозит, до който имал достъп, но всъщност с намерението да влиза в шумни спорове с Лоунс, които водел с предизвикателния си ирландски акцент. На въпросната дата моят служител отбелязва, че Марс напълнил пазарската кошница с голямо количество хранителни продукти, включая и уиски, на приблизителна стойност 45 лири. На въпроса дали ще плати в брой, или от сметката на Венера, Марс отговорил, цитирам: „На кредит, бе, задник! Ти какво друго очакваш, да ти е… м…?“, и други изрази в смисъл че в качеството си на пълноправен член на гладуващите маси имал пълното право на справедлив дял от световните блага. Отказвайки да се съобрази с направеното от Лоунс предупреждение, че кредитът на Венера е превишен и друг за момента не й се полага, той се отправил към главния изход, понесъл пред себе си пълната догоре кошница с неплатена стока. При което гореупоменатият Лоунс излязъл иззад щанда и с най-категоричен език заповядал на Марс веднага да остави кошницата и незабавно да напусне магазина. Вместо това Марс, без да спори повече, нанесъл поредица от юмручни удари на Лоунс в областта на стомаха и слабините и накрая го ударил с лакът по дясната страна на лицето.
Без да прави и най-малък опит да избяга, докато клиентите пищели, а мисис Лоунс се обаждала на 999, Марс не проявил никакво угризение, а продължил да залива нещастната си жертва с обиди.
Както отбеляза впоследствие един от по-младшите ми служители, самият той бил безкрайно благодарен, че не присъствал на самата сцена, понеже щял да се почувства длъжен да наруши своето прикритие и да се намеси. Освен дето се съмнявал най-откровено, че щяло да е по силите му сам да укроти нападателя.
В случая униформените полицаи се явили своевременно и задържали нападателя, който не оказал съпротива.
— Моят въпрос следователно е: ти лично знаеше ли предварително, че Алек ще бие горкия мистър Лоунс?
— По принцип, да.
— В смисъл?
— Идеята им беше да се стигне до момент, в който Алек да изгори и последния мост зад гърба си. И като излезе от затвора, да е без пукнат грош и с отрязани пътища за връщане.
— Под „им“ разбираш Контрола и Смайли.
— Да.
— Но изключваш себе си. Нима не става дума за сътворена от теб брилянтна идея, присвоена впоследствие от по-старшите и по-достойните от теб?
— Не.
— Защото мен ме гложди мисълта да не би ти лично да си подкокоросал Алек. Предполагам, че точно това ще твърди противниковата страна. Че си подтикнал бедния си пропаднал приятел към нови дълбини на покварата. Казваш, че не си. Което е утешително. Същото, предполагам, се отнася и за сумите, които Алек е присвоявал от касата на Цирка. Че и на това са го подучвали други шестима души, а не ти?
— Контрола, най-вероятно.
— Добре. Значи, докато Алек си търси белята по нареждане на началниците, ти се явяваш негов верен приятел, а не някакъв зъл гений. С което Алек би трябвало да е бил наясно, така ли?
— Предполагам, че така е било.
— Ще рече ли това, че Алек е бил също така наясно с твоя допуск до „Уиндфол“?
— Откъде да е бил наясно, по дяволите! Та той и понятие си нямаше за „Уиндфол“!
— Да. Добре. Боях се, че ще те докарам до възмущение. Сега смятам да се оттегля, за да поработя върху домашното си, а ти прегледай този тук ужас. Преводът на английски е трагичен. Но същото, доколкото разбирам, можело да се каже и за оригиналния текст. На човек направо да му се доплаче за красноречието на Спешъл Бранч.