Жената с прозвището Елизабет Голд била политически профан с промит от британския Сикрет Сървис мозък, поддръжница на Израел, луднала по по-възрастния си любовник и от заслепение станала неволна участничка в плетените от Запада интриги.
Дори след като самозванецът Лиймас направил пълни признания за престъпленията си, жената на име Голд се заела вероломно да подпомогне бягството му, но заплатила с живота си за своето лицемерие.
В заключение се отправяха поздравления към храбрия страж на демократическия социализъм, който без колебание я прострелял при опита й да избяга.
— А сега, Питър, дай да преразкажем набързо този наистина ужасен процес на нормален английски. Смяташ ли, че ще можем?
— Ами да опитаме.
Тонът й обаче е рязък и целенасочен, а тя се е тръшнала право насреща ми през масата като някой народен комисар.
— Въвеждат, значи, Алек в Звездната камара в качеството му на елитен свидетел в полза на Фидлер, от когото се очаква да оплюе окончателно Мунт. Нали така? При което Фидлер описва пред съда всички измислени парични дири, които водят до прага на Мунт. Нали? И не пести подробности по отношение на престоя на Мунт като псевдодипломат в Англия, през което време, според Фидлер, бил изнуден да мине на наша страна от силите на империалистическите реакционери, тоест Цирка. Следва шокиращият списък с всичките там държавни тайни, които Мунт бил продал за трийсетте си сребърника на западните си господари, и всичко това бива погълнато сладко-сладко от членовете на съдебния трибунал. Докато в един момент?
Благата усмивка отдавна я няма.
— Предполагам, че се явява Лиз — отвърнах неохотно.
— Точно така. Думата взема Лиз и понеже толкова й е акълът, обявява всичко казано до този момент пред съда от нейния възлюбен Алек за пълни глупости. Ти знаеше ли, че тя точно така ще постъпи?
— Разбира се, че не съм знаел! По кой начин съм можел да знам?
— Наистина, откъде ли си можел да знаеш? А случайно да ти направи впечатление коя именно подробност торпилира както Лиз, така и самия Алек? Говоря за мига, в който тя споменава името на Джордж Смайли. Най-невинно признава пред Звездната камара, че скоро след тайнственото изчезване на Алек я посетил някой си Джордж Смайли, придружен от друг, по-млад от него мъж, и й обяснил, че нейният Алек е изпратен всъщност на славна мисия — за родината, по подразбиране — и че всичко щяло да свърши като по ноти. И за да е сигурен, че тя няма да забрави за това посещение, твоят Джордж й оставил визитката си. Понеже самото име Смайли поначало се запомня лесно, да не говорим, че поне донякъде е познато на Щази. Абсолютно неудачна постъпка от страна на старата хитра лисица Джордж, не мислиш ли?
Изрекох нещо в смисъл че дори и на Джордж може да му се случи да сгафи от време на време.
— И да не би случайно ти да беше по-младият му спътник?
— Изключено! Как можех да съм аз? Та тя нали ме знаеше като Марсел — забрави ли?
— Кой може да е бил тогава?
— Джим, най-вероятно. Придо. Вече се беше прехвърлил.
— Прехвърлил?
— От Междуведомствената към „Тайни“.
— И имаше достъп до „Уиндфол“?
— Предполагам.
— Само предполагаш ли?
— Имаше достъп.
— Кажи ми тогава нещо друго, ако ти е позволено: когато Алек Лиймас заминаваше със задачата да очука на всяка цена Мунт, кой според него беше анонимният източник, доставящ на Цирка всички онези прекрасни материали от „Уиндфол“?
— Нямам представа. Никога не съм обсъждал този въпрос с него. Контрола може и да му е казал. Но не знам.
— Позволи ми да опитам да ти го формулирам с по-прости думи. В крайна сметка можем ли — прилагайки процеса на елиминиране и въз основа на доловените през годините намеци — да стигнем до следното справедливо заключение, а именно че Алек Лиймас се е отправил на своето последно пътешествие с дълбоко погрешното убеждение, че задачата му е да опази жизненоважния източник Йозеф Фидлер, в името на която е следвало да елиминира ненавистния Ханс-Дитер Мунт?
Чух как гласът ми се повишава, но нямаше начин да го спра.
— Откъде, по дяволите, съм можел да знам какво си е мислил Алек и какво не е? Алек беше оперативен служител на терен. А когато действаш на терен, не ти се полага да мислиш с няколко хода напред. Ти си просто боец в бушуващата Студена война. Поставена ти е задача. Твоят дълг е да я изпълниш!