43. От злодейството на тези, унищожили си рода и кастите объркали, завинаги погива също и родовата и кастовата дхарма.
44. О, Джанардана, чували сме още, че хората от родове, чиято дхарма е унищожена, за вечни времена във ада пребивават.
45. Ах, какъв ужасен грях се готвим ний да сторим, убивайки роднини свои, от алчност удоволствия и царство да добием!
46. Дори ако без съпротива, невъоръжен, на Дхритаращра синовете с оръжие в ръката ме убият — за мен е по-добре!“
Санджая каза:
47. На бойното поле Арджуна изрече тези думи, захвърли лък, стрели, отзад на колесницата приседна, потънал в мъка.
ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва първа глава, наречена ЙОГА НА ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.
ВТОРА ГЛАВА
Санджая каза:
1. На него, обладания от жалост, облян във сълзи и треперещ, измъчен и с объркан ум, Мадхусудана ето тези думи рече:
Шри Бхагаван каза:
2. Каква е тази недостойност в теб във този труден миг? На благородник тя не подобава; не към рая, а към позор те води, о, Арджуна!
3. Не ставай малодушен, Партха, това не ти подхожда. Позорната мекосърдечност отхвърли. Стани, о, Парантапа!
Арджуна каза:
4. Но как със Бхишма да се бия и също с Дрона, о, Мадхусудана? Как да ударя със стрели онези, за почит дето са достойни, о, Арисудана?
5. На този свят е по-добре с просия да живея, а не почитаните си учители да умъртвя. Ако убия моите учители — макар от алчност да са обладани — опръскана със кръв наслада ще спечеля!
6. Не знам кое е по-добре за нас — да победим или пък да ни победят. Но да живеем няма да желаем, ако убием строените пред нас на Дхритаращра синове!
7. От слабост и от жалост съм целия разтърсен. Объркан е умът ми и питам теб за своя дълг. Кажи ми твърдо кое е най-достойно? В нозете твои падам, просвети ме, аз ученик съм твой!
8. Не виждам мойта мъка, която чувствата изгаря, как ще ме остави — дори богато царство, неоспорвано от никой да спечеля и даже власт над боговете да добия!
Санджая каза:
9. Щом на Хришикеша тез слова изрече, Гудакеша пак повтори на Говинда: „Няма да се бия!“, и замлъкна.
10. На този, който скръбен беше на двете армии в средата, о, Бхарата, усмихнат Хришикеша заговори.
Шри Бхагаван каза:
11. Скърбиш за нещо, за което да тъжиш не трябва, и мъдри думи сякаш казваш. Ала за живите и за умрелите еднакво не тъгуват мъдреците.
12. Никога не е било да не съществувам аз, нито пък ти, нито тези вождове на хората; нито някога ще стане всички ние да не бъдем.
13. Както влезлият във тяло детство, юношество, старост преминава, тъй и тялото се сменя — мъдрият не се обърква от това.
14. Сетивните усещания раждат, Каунтея, горещина и студ, а също удоволствие и болка. Те идват, после си отиват, защото са нетрайни. Приемай ги спокойно, о, Бхарата.
15. Човек, когото не объркват те, о, най-добър между людете, спокоен във страдание и в щастие, той за безсмъртие е зрял.
16. От небитието не се поражда нищо, нито пък реалното да бъде ще престане. Така са вътрешно видели тези двете познаващите истината мъдреци.
17. Това, с което всичко е изпълнено, е, знай, неунищожимо. На неизменното не може никой разрушение да причини.
18. Унищожими всичките тела са. Но знае се, че въплътеният във тялото е вечен, неунищожим и е неизмерим.Затуй — сражавай се, Бхарата!
19. А този, който мисли, че убива, и този, който смята, че е смъртен — и двамата се лъжат. Той не убива, нито е възможно убит да бъде нявга.
20. Той не се ражда, нито пък умира, нито, щом сега го има, да бъде ще престане. Непороден и вечен, неизменен и прадревен, той не умира, когато тялото умре.
21. Като го знае неизчезващ, вечен, нероден и неизменен, кого такъв човек, о, Партха, ще убие, и как ще го унищожи?
22. Тъй както износените дрехи човек изхвърля и нови си облича, така и тялото захвърляйки, във друго, ново тяло въплътеният отива.
23. Оръжията него не разрязват, а огънят не го гори.Водите него не намокрят, а вятърът не го суши.
24. Не може него да разрежеш, не може да го изгориш. Не можеш него да намокриш, не можеш да го изсушиш. Той вечен е и вездесъщ, стабилен, неподвижен, и винаги един и същ.
25. За него казва се, че е неявен, над мисълта и неизменен. Като го знаеш ти такъв, не бива никак да тъгуваш.
26. Но даже ако мислиш, че той вечно се ражда и вечно умира, то пак, о, Мощноръки, не подобава да тъжиш.
27. Родилият се ще умре непременно; умрелият със сигурност ще се роди. За неизбежното не трябва да скърбиш.
28. Неизявени са в началото съществата, по средата — проявени, о, Бхарата, и отново в своя край-неизявени. Какво тук има да тъгуваш?