29. Заблуденият от гуните, към гуните и към делата се привързва. Но нека знаещият не обърква този с непълно знание.
30. Със съсредоточено съзнание делата всички като отдадеш във мен, без привързаност и без надежди, сражавай се, от всякаква тъга освободен!
31. Които постоянно се придържат към казаното тук от мен, с вяра и без колебание — от действията се освобождават.
32. А тези, които, колебливи, не практикуват както казах, загубват знанието цяло и своето съзнание унищожават.
33. Според своята природа мъдреците действат и всички същества я следват също; насила невъзможно е да се постигне нещо.
34. Установени са за всяко сетиво отблъскването и стремежа към който и да е обект. Под властта на тези две да не попада никой, защото пречки са по неговия път.
35. И по-добре е собствената дхарма лошо да изпълниш, отколкото да следваш чужда превъзходно. Във свойта дхарма да умреш дори е благо; страшно е да следваш чуждата дхарма.
Арджуна каза:
36. Тогава от какво подбуден е човек да върши грях, дори, Варшнея, да не иска — насила сякаш тласкан?
Шри Бхагаван каза:
37. От раджа гуна породено, желанието се превръща в гняв. Като огън ненаситен, грях велик донасящ, той враг е страшен.
38. Както пламъкът със дим покрит е, огледалото със прах, а пък зародишът в утробата е скътан, така във раджа гуна той се крие.
39. Обгърнато е знанието на мъдрия от вечния противник — огъня на неутолените желания, о, Каунтея.
40. За него казват, че сетивата, ума и разума са негов дом. За въплътения той заблуждения създава и знанията с тях забулва.
41. Затуй най-първо сетивата овладей, о, най-добър потомък на Бхарата, на всяка цена този грешник убий, мъдрост и знание който погубва.
42. Сетивата, казват, са велики; умът е по-велик от тях; от него разумът е още по-велик; обаче най-велик е азът.
43. По-висш от разума го осъзнавай, установи се в аза и убий врага, о, мощноръки, прикрит във форма на желание неизпълнимо.
ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва трета глава, наречена КАРМА ЙОГА или ЙОГА НА ДЕЙСТВИЕТО.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Шри Бхагаван каза:
1. Таз безсмъртна йога аз открих на Вивасван, Вивасван на Ману я предаде, а Ману разказа на Икшваку.
2. Така царете тази йога по традиция един на друг предаваха. Но дълго време щом измина, Парантапа, изгуби се тя в този свят.
3. Днес аз на теб откривам тази древна йога, защото мой почитател си и си ми любим. Тя несъмнено е велика тайна.
Арджуна каза:
4. Но твойто раждане е късно, по-старо раждането е на Вивасван. Как тъй ти пръв си я изказал?
Шри Бхагаван каза:
5. Много мои раждания са преминали, Арджуна, твои също. Аз всичките ги знам, но ти не ги познаваш, Парантапа.
6. Аз нероден съм, със същност неунищожима и господар на съществата. Във своята природа пребивавам и в мойта Мая аз се раждам.
7. Когато дхармата запада, щом не-дхармата укрепва, тогава, о, Бхарата, аз раждам себе си.
8. Достойните да защитя, злодеите да погубя и дхармата да утвърдя се явявам от ера на ера.
9. Тоз, който дивното ми раждане така познава, о, Арджуна, не се преражда, щом напусне тялото, а с мен се слива.
10. Без страсти, страх и гняв, погълнати в мен неотклонно, в мен търсещи закрила, с усърдие и знание пречистени, мнозина идват в мен.
11. Тъй както те към мен подхождат, така и аз приемам тях. Затуй по моя път да следват винаги, о, Партха.
12. А тези, успех в делата дето искат, почитат боговете, защото в този свят човешки успехът на делата идва бързо.
13. От мен създадени са четирите касти според различните дела и качества. Макар създател техен, знай, че недействуващ и неизменен съм.
14. Делата мен не замърсяват, нито пък аз жадувам плодовете техни. Този, който ме така познава, не се обвързва от делата.
15. С такова знание извършвали са действия желаещите свобода във древността. Така и ти върши делата, както древните.
16. Какво е дело и що е недеяние — тук се заблуждават дори и мъдреците. Аз действието ти разкривам, защото, щом го знаеш, от нечистота ще се освободиш.
17. Да се познава действието трябва непременно, а още и злодействието и бездействието също. На делото е тайнствен пътят.
18. Този, който в действие бездействие съзира и който във бездействието вижда действие, той между хората е мъдър, той съединен е и е свършил всичко, което трябва да извърши.
19. От всичките представи и желания свободен, чийто дела са изгорели в огъня на знанието, дори и мъдреците учен го наричат.
20. Към плодовете на делата стремежа изоставил, винаги доволен, на нищо не разчитащ, макар и непрекъснато да действа, той не извършва нищо.