— О, съвсем не! Нито е имало, нито пък очаквам подобно нещо — хладно отвърна Мур. — Наредих да бият камбаната, защото искам двама-трима съседи да останат тук, в тъкачницата, докато с още няколко души отскочим до бърдото Стилброу.
— До бърдото! Какво ще нравите там? Ще посрещнете фургоните?
— Фургоните се прибраха преди един час.
— Тогава всичко е наред. Какво повече ви е нужно?
— Те пристигнаха празни, а Джо Скот и другарите му са оставени на бърдото, както и становете. Прочетете тия драсканици.
Мистър Хелстоун пое и разгледа документа, чието съдържание вече бе предадено.
— Хм! Не сте първият, с когото постъпват така. Обаче клетите хора в канавката жадуват незабавно избавление — нощта е твърде влажна за подобно легло. Аз и Том ще дойдем с вас, а Малоун ще остане тук и ще бди за тъкачницата — но какво става с него? Очите му ще изскочат от орбитите си.
— Досега яде печено овнешко.
— Августейши Питър, внимавайте! Не яжте повече овнешко тази нощ. Оставяме ви тук за комендант — достоен пост!
— Никой ли няма да остане с мен?
— Толкова, колкото си изберете от тия хора тук. Чеда мои, колцина от вас ще останат тук и колцина ще последват мен и мистър Мур по пътя към Стилброу, където няколко души са попаднали на засада?
Само трима доброволци се съгласиха да тръгнат — другите предпочетоха да останат. Когато мистър Мур се качваше на коня си, пасторът тихо го попита дали е сложил печеното овнешко под ключ, за да не може августейшият Питър да го докопа. Фабрикантът кимна утвърдително и спасителната група потегли.
Глава III
Мистър Йорк
По всичко личи, че доброто настроение е такова явление, което изцяло зависи както от състоянието на нещата в нас самите, така и от тяхното състояние извън нас и около нас. Позволявам си да направя това банално умозаключение, тъй като зная, че господата Хелстоун и Мур напуснаха портите на тъкачния двор и поведоха малобройната си компания във възможно най-добро разположение на духа. Когато лъчът на някой фенер (тримата пешаци от групата носеха по един) попаднеше върху лицето на мистър Мур, в погледа му можеше да се забележи необикновена, жива искра и някаква новопоявила се жизненост, завладяла тъмното му лице; а когато биваше осветен ликът на пастора, тогава се виждаше, че суровите му черти са грейнали в усмивка. И все пак човек би си помислил, че една влажна нощ, едно опасно начинание — това съвсем не са обстоятелствата, които биха спомогнали за оживлението на хора, изложени на ръмящия дъжд и въвлечени в подобно приключение. Ако някой член — или членове — на отряда, който се бе потрудил на бърдото Стилброу, зърнеше тази група, той с голямо удоволствие би стрелял по един от водачите иззад някоя стена — самите водачи знаеха това и тъй като и двамата бяха мъже с железни нерви и храбри сърца, мисълта за тази опасност окриляваше духа им.
Аз зная, читателю, а и няма нужда да ми се припомня това, че е нещо ужасно за един свещеник да бъде войнствен; уверена съм, че той трябва да бъде човек, въдворяващ мир. Имам някаква смътна представа каква трябва да бъде мисията на един свещенослужител на този свят — съвсем добре си спомням чий слуга е той, чии послания предава, чий пример трябва да следва. И все пак ако мразите свещениците, не можете да очаквате от мен да следвам всяка стъпка по вашия печален, теглещ надолу и нехристиянски път. Не можете да очаквате от мен да се присъединя към вашите люти анатеми — тесногръди и толкова необосновани, към отровната ви злоба, така силна и така нелепа, насочена срещу носителите на расото; да вдигна поглед и ръце ведно с някакъв си Съпълхоу, или да надувам дробовете си с някакъв Бараклъф, в ужас от сатанинския пастор на Брайърфийлд.
Всъщност той не бе сатанински. Злината бе там, че просто се бе разминал, с призванието си — бе трябвало да стане войник, но обстоятелствата го бяха направили свещеник. Що се отнася до останалото той бе добросъвестен, с твърда глава и твърда ръка, смел, строг безупречен и предан на бога дребен човечец — човек почти без съчувствие, нелюбезен, предубеден и корав, но верен на принципите си, почтен, мъдър и искрен. Струва ми се, читателю, че човек невинаги може да бъде създаден така, щото да приляга на професията си, и че не трябва да се анатемосват подобни хора за това, че понякога професията им виси по тях като зле ушита дреха — нито пък аз ще понеча да порицавам Хелстоун, дори и да е войнствен свещеник. И все пак мнозина негови енориаши го проклинаха, докато пък други го боготворяха, както често става с хора, които проявяват пристрастие в приятелството и непримиримост в омразата си и които в еднаква степен държат на принципите и се поддават на предразсъдъците си.