— Точно така, мистър Йорк, нито ред по-малко. Мога да ви го обещая, защото аз сам ще напиша статията — отвърна пасторът.
— Нима! Но разбира се! И моля ви, пишете там, че тези, дето строшиха становете и вързаха краката на Джо Скот с въже, трябва да бъдат обесени без опрощаване на греховете. Не ще и съмнение, че такова дело заслужава бесило.
— Ако аз трябваше да ги съдя, щях да им видя набързо сметката! — извика Мур. — Но този път възнамерявам да не ги закачам, а да им поотпусна въжето малко, защото съм сигурен, че в края на краищата те сами ще го надянат на шиите си.
— Оставете ги на мира, Мур. Обещавате ли?
— Да обещая? Не. Това, което искам да кажа, е, че няма да си дам труда да ги преследвам. Но ако някой от тях сам се навре в ръцете ми…
— Ще го поставите на мястото му, разбира се; само че вие по-скоро бихте желали да са направили нещо по-лошо, отколкото просто да спрат една кола, преди да се разправите с тях. Но да не говорим повече по този въпрос. Ето ни пред вратата на моя дом, господа, и аз се надявам, че вие и вашите хора ще влезете — смятам, че всички имате нужда да се подкрепите.
Мур и Хелстоун се противопоставиха на това предложение като излишно, но то им бе наложено така любезно, а освен това нощта бе тъй неблагосклонна, докато светлината в прозорците с муселинени пердета, пред които бяха спрели, изглеждаше тъй примамлива, че в крайна сметка те приеха. Мистър Йорк, след като слезе от двуколката и я остави на грижите на някакъв човек, появил се от една сграда в двора, поведе компанията навътре.
Сигурно ви е направило впечатление, че мистър Йорк обичаше да разнообразява речта си — той ту говореше на йоркширски диалект, ту се изразяваше на много чист английски. Държането му се поддаваше на еднакви промени и в двете посоки — можеше да бъде внимателен и приветлив, а можеше да се проявява като рязък и грубоват човек. Следователно не е лесно да се установи общественото му положение с помощта на речта и поведението му. Може би видът на дома му ще ни помогне повече.
Останалите членове на групата той насочи към кухненския вход, като им заяви, че веднага щял да се погрижи да им дадат нещо за хапване. Господата бяха поканени през главния вход. Те се озоваха в застлан коридор, чиито стени бяха окичени с картини почти до тавана. По него стигнаха до просторна гостна, в чиято великолепна камина гореше огън. Стаята вдъхваше изключително ведро настроение, а дори и при по-детайлно проучване нейното ободряващо въздействие не намаляваше силата си. В нея нямаше разкош, но вкусът се чувствуваше навсякъде: вкус необичаен, човек би казал вкус на личност, която е пътувала много и е образована — личност на джентълмен. Стените бяха украсени с пейзажи от Италия. Всеки от тях бе образец на истинско изкуство. Тяхната автентичност и ценност показваше, че са били подбирани от познавач. Дори на светлината на свещи ярките ведри небеса, меката дълбочина, със синева, трептяща между окото и хълмовете, свежите багри и умело разположените светлосенки очароваха погледа. Сюжетите бяха пасторални, сцените — изпълнени със слънце. На един диван имаше китара с ноти. Имаше още и статуетки, прелестни миниатюри, две вази с древногръцки мотиви върху камината и книги, подредени с вкус в две елегантни библиотеки.
Мистър Йорк покани гостите си да седнат, а след това позвъни за вино, като гостолюбиво нареди на прислужницата, която го донесе, да бъдат нагостени хората в кухнята. Пасторът остана прав — изглежда, тук нещо не му се нравеше. Не посегна и към виното, което домакинът му предложи.
— Както обичате — отбеляза мистър Йорк. — Струва ми се, че размишлявате върху обичаите на Изтока, мистър Хелстоун, и не желаете да ядете или пиете под моя покрив, защото се страхувате да не би по този начин да станем приятели. Но аз не съм толкова придирчив или суеверен. Можете да изпиете съдържанието на тази бутилка или да ми дадете една бутилка от най-доброто във вашата изба и аз пак ще се считам свободен да ви опонирам навсякъде — на всеки енорийски съвет и на всяко съдебно заседание, където се срещаме с вас.
— Точно това и очаквам от вас, мистър Йорк.
— Нима ви действува добре, мистър Хелстоун, да препускате след размирници в една такава влажна нощ, на вашата възраст?
— Винаги ми действува добре да изпълнявам дълга си, а в този случай дългът ми е истинско удоволствие. Да се залавят вредители, е благородно занимание, достойно дори за един архиепископ.