Достойните съпрузи седяха край огъня в кухнята и се вслушваха в звучните и повтарящи се отеквания, предизвиквани от ударите на юмрука на Малоун върху махагоновата маса в гостната, в звъна от бутилки и чаши, последвал всяка негова юмручна атака, в подигравателния смях на съюзените английски участници в спора и заекващата декламация на изолирания ирландец. И както си седяха така, откъм външната врата долетя шум от стъпки и те чуха как чукчето вън оживя и отправи остър зов. Мисис Гейл отиде да отвори.
— Кой е там горе, в гостната? — попита един глас, който правеше силно впечатление с носовия си тембър и резкия си изговор.
— О! Вие ли сте, мистър Хелстоун? Не ви видях добре в тъмното — смрачава се вече толкова рано. Ще влезете ли господине?
— Искам да зная първо дали си струва да влизам. Кой е в гостната?
— Куратите, господине.
— Как! И тримата ли?
— Да, господине.
— Вечерят тук, така ли?
— Да, господине.
— Достатъчно.
След тези думи гостът влезе — беше човек на средна възраст, облечен в черно. Той прекоси кухнята в посока към вътрешната врата, отвори я, промуши главата си напред и се заслуша. Имаше какво да се чуе, защото в този момент шумът горе бе по-силен отпреди.
— Ха! — възкликна новодошлият, а след това се обърна към мистър Гейл: — Често ли ви се случва това?
Като бивш църковен настоятел мистър Гейл проявяваше нескрито снизхождение спрямо духовенството.
— Млади са, господине, знаете, още са млади — каза той неодобрително.
— Млади! Тояга за тях. Непочтителни хлапаци! Ако бяхте някой дисентер[9], Джон Гейл, а не добър християнин, те биха правили същото, биха се излагали по същия начин, но аз ще им покажа…
Той сложи край на разсъжденията си, като тръшна след себе си вътрешната врата и се заизкачва нагоре по стълбите. Когато стигна до горната стая, отново се заслуша. Отвори вратата, без да почука, и застана пред куратите.
А те притихнаха и се вцепениха. Такова бе състоянието и на ненадейния им посетител. Самият той — нисък на ръст, но с изправено тяло, чиито широки рамене крепяха глава на ястреб, оградена от периферията на голяма черна шапка, която той не счете за необходимо да свали — скръсти ръце на гърди и заоглежда младите си приятели (ако те наистина му бяха приятели), без да проявява признаци на припряност.
— Как! — започна гостът, като изговаряше думите вече не с оня носов тембър, а с дълбок и дори нещо повече от дълбок глас, който нарочно бе докаран да звучи така, сякаш идваше от някаква пещера. — Как! Нима отново сме свидетели на вавилонското стълпотворение? Нима отново небесата са заставили людете да говорят на различни езици? Къде са те сега? Допреди миг звукът им изпълваше цялата къща. Чувах и седемнадесетте езика да отекват с пълна сила — езиците на партянци, медийци, еламити, на жителите на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понтия и Азия, Фригия и Памфилия, на Египет и части от Либия около Кирена, езикът на странници от Рим, евреи и прозелити, критяни и араби — всеки от тях трябва да е имал представител в тази стая само допреди две минути.
— Моля за извинение, мистър Хелстоун — започна мистър Дън. — Седнете, моля ви. Желаете ли чаша вино?
Любезността му остана без ответ. Ястребът в черно продължи:
— Но защо да говоря за този дар божи — езиците? Дар божи, как не! Обърках и главата, и книгата, и завета — взех Евангелието за Закона, Деянията на апостолите за Битието[10], Ерусалим за равнината Сенаар[11]. Не този дар, а вавилонското стълпотворение ме лиши от слух и ме превърна в глух пън. Вие — апостоли? Как — вие тримата? Не може да бъде! Трима самонадеяни вавилонски зидари, развикали се около кулата — ни повече, ни по-малко!
9
Дисентери или неконформисти — протестантска секта, възникнала в Англия през XVI век при кралица Елизабет. Членовете й изразявали несъгласие с основните положения в учението и дейността на официалната англиканска епископална църква. — Б.пр.
10
Законът и Битието принадлежат към Стария завет, а Евангелието и Деянията на апостолите — към Новия. — Б.пр.
11
Според библейската легенда хората решили да построят в долината Сенаар град и кула в него, висока до самото небе. Но бог решил да ги накаже за това дръзко желание, като ги заставил да говорят на различни езици, така че те престанали да се разбират помежду си и кулата останала недостроена. Градът бил наречен Вавилон, оттам — вавилонско стълпотворение (Битие, 11:4-8) — Б.пр.