Филип Хосе Фармър
Шумерската клетва
Приклещен в пътеката между щандовете „Замразени храни и сладолед“ от пристъпящите в двата й края убийци, Гудбоди скочи върху количката с хранителни стоки. С изяществото и усета на доктор Блъд (както го играеше Ерол Флин) той се гмурна над „Сладоледени фунии и шоколадови сиропи“. В същото време тласъкът на неговите отделящи се стъпала запрати количката по пътеката към стоящия най-близо убиец.
Макар Гудбоди да се извиси с голям апломб и забележителна красота, той събори високи кутии със сладоледени фунии и падна от другата страна в "Домашни инструменти и материали „Направи си сам“. Свличането на Гудбоди и гаечни ключове, клещи, отвертки, кутии с пирони и двойни контакти стресна клиентките и причини припадък на една от тях в „Храна за домашни любимци и кафези за птици“.
Гудбоди се гмурна под парапета и се втурна покрай предната част на супермаркета към „Високоалкохолни напитки“. Някакъв вик го накара да се озърне. Глупаците дори бяха извадили своите скалпели. Наистина бяха отчаяни. Но може би нямаха намерение да го убият в супермаркета. Вероятно го притискаха към паркинга, където други щяха да го заловят.
На минаване той дръпна силно щанд за книги джобен формат и го завъртя така, че „Долината на куклите“, „Уговорката“, „Съпрузи“ и „Пурпурно секс-създание от планетата Гърне от плът“ се разлетяха като свръхпъргавите пръсти на отчаяно гладни и отчаяно пишещи на машина автори на порнография. Най-близкият преследвач, размахващ своя скалпел, откри, че върхът му е забит в „Значи искате да бъдете неврохирург?“.
„Колко уместно и колко ужасно“ — помисли, докато минаваше тичешком през вратата. Той написа този бестселър, хонорара за който не би могъл да похарчи, защото можеше да открие, че агентът на ААМ1 чака да го залови, ако се появи да си вземе чековете.
На паркинга, осветен почти както денем, го връхлетя някаква кола. Той се извиси отново с тройно антраша2, за да набере височина (напомни му за дните, когато бе влизал в амфитеатралната операционна зала под аплодисментите на прочути хирурзи и зинали от учудване студенти-първокурсници). Приземи се между шевролет и кадилак и хукна. Свиреха гуми, затръшваха се врати, топуркаха крака, ревяха гласове.
— Доктор Гудбоди! Спри! Няма да ти сторим нищо лошо! Това е за твое добро! Ти си болен, човече, болен!
Притиснат в ъгъла на две високи стени, той се обърна към тях. Нека никой не казва за него, че е хленчил — както и доктор Килдеър, млад бог, не би хленчил дори пред внушителна сметка, която няма да бъде изплатена.
Към него се приближаваха шестима с проблясващи скалпели. Той извади рязко собственото си острие — бързо като магическия куршум на доктор Ерлих. Щеше да падне в бой. Те нямаше да се отърват леко, ако кръстосаха стоманени остриета с човека, чието гениално боравене с режещия ръб можеше да бъде надминато само от Док Севидж, вече пенсионер.
Тогава доктор Гросфлайш, огромен като Леърд Крегър, когато играеше студента по медицина в „Квартирантът“, изскочи напред и хвърли спринцовка калибър 0,1. Скоростта и точността на полета й можеха да възхитят дори свадливия (но добър) стар доктор Гилеспи, особено както го играеше Лайънъл Баримор. Гудбоди отвърна с великолепно париране, изпратило спринцовката над стената по-високо, отколкото се възнесъл легендарният стажант-лекар, изпил балсамиращата течност.
Напред излязоха двама известни лекари, държащи в едната ръка пред себе си усмирителни ризи, а в другата игли за зашиване на рана, подобно на римски ретиарии. Той замахна към тях с такава бързина, че петима извикаха неволно от възхищение. Впоследствие те се мразеха за това и щяха, разбира се, да бъдат мъмрени от ААМ.
Гросфлайш изрече забранена клетва, за която щеше да плати прескъпо, макар и не с кръв. Хвърли отново огромна спринцовка с гигантски калибър на иглата, тя мина над рамото на лекаря вляво от Гудбоди, точно когато Гудбоди мушна напред с острието така, че доктор Зорба би позеленял от завист. Но иглата прониза протегнатата му дясна ръка и всичко стана черно като в кабинета на доктор Калигари.
— Ще оперираме ли, доктор Циклоп?
Силната лампа осветяваше шест глави, събрали се за съвещание над него. Бръснатата глава и очилата с дебели лещи на Циклоп не бяха сред тях. Гудбоди бе сънувал думите. Изплувал от недрата на тъмното подсъзнание, където единствената светлина беше проблясващото сребро на прожектирания лъч върху проблясващия сребърен екран, сънят бе донесъл със себе си древни, грижливо лелеяни ужаси.
Доктор Гросфлайш, автор на книгите „Промиващи техники“ и „Извънредните случаи на попадане на чужди вещества в тънките черва в моята практика“, се наведе над него. Очите му бяха пусти и студени като рефлектор върху главата на ларинголог. И все пак това бе човекът, който го спонсорираше и го научи на толкова много неща. Това бе човекът, който пръв изрече справедливо прочулото го „Съмняваш ли се — режи“.
2
Entrechat (в балета) — висок скок право нагоре, по време на който танцьорът кръстосва крака и удря многократно прасците си един в друг. Б.пр.