Зрителите се наведоха напред. Открай време смятаха, че и за пациента, и за доктора е по-добре да минат без анестезия. Лекарят можеше да определи реакциите на пациента много по-точно и по-бързо, ако те не са притъпени.
— Доктор Х, предполагам? — рече Гудбоди, когато се събуди.
— Какво! — възкликна сестрата, госпожа Фел.
— Някакъв кошмар. Помислих, че ръцете и краката ми са отрязани. Ох!
— Ще свикнете с това — успокои го сестрата. — Всеки път, когато се нуждаете от нещо, просто натиснете тази пластинка с носа си. Не се стеснявайте. Доктор Гросфлайш каза, че аз трябва да ви служа за ръце и крака. Тоест…
— Аз не съм просто безпомощен, а един безпомощен луд — каза той. — Сигурно са ми поставили диагноза лудост, нали?
— Ами — рече госпожа Фел, — кой знае какво означава луд! Безумието на един човек е религия за друг. Искам да кажа, че шизофренията на един човек е маниакална депресия за друг. Е, вие разбирате какво имам предвид!
Беше безполезно да й разказва историята си, но трябваше да опита.
— Недейте просто да пренебрегвате всичко, което ще ви кажа сега, сякаш са бълнувания на някакъв маниак. Размишлявайте дълго над това. Огледайте се. Вижте дали в думите ми има смисъл, дори ако всичко в тях изглежда наопаки.
Той имаше едно предимство. Тя беше медицинска сестра, а всички медицински сестри по времето, когато трябва да си получат дипломите, вече са намразили лекарите. Несъмнено би повярвала и на най-лошото, казано за тях.
— Всеки лекар полага Хипократовата клетва. Но преди да се закълне публично, той дава една лична и по-мистериозна клетва. А тя е далеч по-древна от клетвата на Хипократ, който в края на краищата е умрял през 377 г. пр.н.е., сравнително неотдавна. Първият знахар от каменната ера може би е предал тази клетва на втория знахар. Кой знае? Но е записано на едно място, което никога няма да видите, че първият лечител на най-древния град-държава, Шумер, предшественик дори на стария Египет, е заклел втория. Шумерската клетва — ще ми почешеш ли носа, скъпа? — изисквала от един лекар никога и при никакви обстоятелства да не разкрива нищичко за истинската същност на докторите или истинския произход на болестите.
Госпожа Фел го изслуша, като го прекъсна само няколко пъти. После каза:
— Доктор Гудбоди! Сериозно ли се опитвате да ми внушите, че болести не би имало, ако не бяха лекарите? Че те са изобретили болестите и са ги разпространили по света? Че ако не бяха лекарите, щяхме да бъдем сто процента здрави? Че те подбират лаици, за да ги заразяват и лекуват, за да печелят слава, да трупат пари и да приспиват всякакви подозрения посредством… посредством… това е смешно!
Потта гъделичкаше носа му, но той не обръщаше внимание.
— Да, госпожо Фел, това е истина! И макар рядко, но се случва някой доктор да не понесе вината за масовите убийства, той рухва и се опитва да каже истината! Тогава го отвличат, колегите му го обявяват за луд или умира по време на операция, или се разболява и умира, или просто изчезва!
— А защо не убиха и вас?
— Казах ви! Спасих нашия славен лидер, Великия възвишен последовател на шумерските лекари. Те обещаха да ме оставят жив, а ние не се лъжем взаимно. Лъжем само лаиците! Но се погрижиха да не избягам, а не ми отрязаха езика, защото са садисти! Доставят си удоволствие, докато аз разказвам тук своята история, защото кой ще повярва на мен, пациента на една лудница? Да, госпожо Фел, не бъдете така шокирана! Капан, лудница! Аз съм побъркан, нали? Нали в това вярвате?
Тя го потупа по темето.
— Хайде, хайде! Вярвам ви! Ще видя какво мога да направя. Само че…
— Да?
— Съпругът ми е лекар и ако си помисля само за момент, че той е в някаква тайна организация!…
— Не го питайте! — настоя Гудбоди. — Не казвайте нито дума на никой доктор! Искате ли да се разболеете от рак или инфекциозен хепатит, или коронарна тромбоза? Или от чисто нова болест? Да знаете, че от скука те изобретяват понякога по някоя нова болест!
Нямаше смисъл. Госпожа Фел му угаждаше, само за да го утеши.
А през нощта той бе свален в недрата под огромната стара къща, където трепкаха пламъците на факли, потяха се студени сиви камъни, биеха малки барабани, свиреха пронизително кози рогове, а доктори с изрисувани лица, червени мантии, черни пера и тракащи кратуни заклеваха с Шумерската клетва випуск 1970 година на университета „Джонс Хопкинс“. Довеждаха пред него всеки млад новопосветен и показваха какво ще му се случи, ако предаде своята професия.