В съзнанието си имаше изграден идеал за любовта... Но ето че асансьорът отмина третия етаж, после четвъртия и сега спря пред него. Той вдигна куфарчето, вратата се отвори и някакъв непознат излезе от кабината, подсвирквайки си „Песен за насрещния план“. Щом зърна нейния композитор, човекът млъкна насред мелодията.
Той знаеше какъв е неговият идеал за любовта. Точно като в онзи разказ на Мопасан за младия гарнизонен командир на град край Средиземно море. Антиб, така се казваше градът, опасан с крепостна стена. Офицерът обичал да се разхожда в гората извън града, където често срещал съпругата на един местен търговец, мосю Парис. Естествено, скоро се влюбил в нея. Жената многократно отхвърляла неговото ухажване -до деня, когато му съобщила, че мъжът й заминава за два дни по работа. Уговорили си среща, но в последния момент жената получила телеграма: съпругът й е приключил сделката по-рано и ще се прибере тази вечер. Обезумял от страст, командирът на гарнизона обявил военно положение и заповядал градските порти да бъдат затворени до сутринта. Завърналият се съпруг бил взет под стража и принуден да прекара нощта в чакалнята на антибската гара. Всичко това само за да се наслади офицерът на няколко часа любов.
Вярно, не можеше да си представи, че е командир на крепост, нито дори на порутена османска порта в задрямало курортно градче край Черно море. Но важен бе принципът. Така трябваше да се обича - без страх, без прегради, без мисъл за утрешния ден. И без да се разкайваш по-късно.
Красиви думи. Красиви чувства. Но такова поведение бе немислимо за него. Можеше да си го представи у един млад лейтенант Тухачевски, ако някога е бил командир на гарнизон. Неговият собствен случай на луда страст... е, това бе съвсем друга история. Две-три години преди да се ожени за Нита, беше на турне в Одеса е Гаук - нелош диригент, но буржоа до мозъка на костите. По това време той все още се мъчеше да накара Таня да го ревнува. Навярно и Нита. След хубавата вечеря той се върна в бара на хотел „Лондон“ и се зазяпа по две момичета. Или може би те първи започнаха да го зяпат. Във всеки случай, дойдоха на масата му. Бяха много красиви и той веднага се прехласна по едната, която се казваше Розалия. Галеше бедрата й, докато разговаряха за изкуство и литература. Откара ги до квартирата им е файтон и приятелката гледаше настрани, докато той опипваше Розалия навсякъде. Не се и съмняваше, че е влюбен. На другия ден двете момичета щяха да пътуват е параход до Батуми и той отиде да ги изпрати. Но така и не стигнаха по-далече от кея, където приятелката на Розалия бе арестувана за проституция.
Това му дойде като гръм от ясно небе. И в същото време изпита ужасна любов към Розочка. Извърши какво ли не - блъскаше глава в стената, скубеше си косата, точно като герой от блудкав роман. Гаук най-строго го предупреди да се пази от двете жени, като каза, че са не само проститутки, а и ужасни кучки. Но това само засили вълнението му - много беше забавно. Толкова забавно, че едва не се ожени за Розочка. Само че, когато стигнаха до гражданското в Одеса, той откри, че си е забравил личните документи в хотела. А после - вече дори не си спомняше защо и как - всичко свърши и той избяга под проливен дъжд в три часа сутринта от един кораб, току-що акостирал в Сухуми. И за какво беше всичко това?
Но главното бе, че не съжаляваше за нищо. Нямаше прегради, нямаше мисли за утрешния ден. И как така едва не се ожени за проститутка? Заради обстоятелствата навярно и заради някакъв елемент на folie а dewcl. А също и заради вродения си дух на противоречие. „Мамо, това е жена ми Розалия. Сигурно не си изненадана. Не прочете ли дневника ми, където бях записал „Брак с проститутка“? Добре е жената да си има професия, не смяташ ли?“ Освен това не беше трудно да се получи развод, тъй че защо не? Изгаряше от любов към нея и няколко дни по-късно едва не се ожениха, а след още няколко дни избяга от нея в дъжда. Междувременно старият Гаук седеше в ресторанта на хотел „Лондон“ и се чудеше дали да си поръча един котлет или два. И кой може да каже кое ще е по-добре? Разбираш едва после, когато вече е твърде късно.