Той беше интровертен мъж, привличан от екстро-вертни жени. Дали това не беше част от бедата?
Запали нова цигара. Между изкуството и любовта, между потисниците и потиснатите винаги имаше цигари. Представи си как наследникът на Закревски, седнал зад бюрото си, му предлага пакет „Беломор“.
Той отказва и на свой ред предлага пакет „Казбек“.
Онзи също отказва и всеки слага върху бюрото своята марка - танцът е приключил. „Казбек“ се пушеше от хората на изкуството и самата картинка върху пакета намекваше за свобода - препускащ ездач на фона на връх Казбек. Казваха, че лично Сталин е одобрил рисунката.
Великият вожд обаче пушеше своя собствена мар-ка, „Херцеговина Флор“. Изработваха ги специално за него - е извънредно старание и тръпки на ужас, както не бе трудно да се предположи. Не че Сталин си позволяваше нещо толкова прозаично като да лайне една цигара „Херцеговина Флор“. Не, той предпочиташе да разкъса картонената тръбичка и да натъпче тютюна в лулата си. Запознатите казваха на неосведомените, че бюрото на Сталин било обсипано е хартиени късчета, парченца картон и тютюнева пепел. Той знаеше това -или по-скоро беше го чувал неведнъж, - защото нищо, свързано със Сталин, не можеше да се смята за твърде тривиално и безинтересно.
Никой друг не би запалил „Херцеговина Флор“ в присъствието на Сталин - освен ако не бъдеше почерпен лично от вожда, но дори тогава хората гледаха да изхитруват и да си запазят цигарата, вместо да я изпушат, за да я показват като свещена реликва. Онези, които привеждаха в изпълнение заповедите на Сталин, обикновено пушеха „Беломор“. Служителите на НКВД пушеха „Беломор“. Върху кутията беше отпечатана карта на Русия с червените очертания на Беломор-канал, чието име носеха цигарите. Това Велико съветско постижение от началото на трийсетте години беше изградено с каторжен труд. Около този факт се вихре-ше необичайно широка пропаганда. Твърдяха, че при изграждането на канала затворниците не само помагали за възхода на нацията, но и се „прераждали“. Е, при стълпотворение от сто хиляди работници не беше изключено някои да са станали по-добри; но се говореше, че една четвърт от тях са умрели, което означаваше, че не са успели да се преродят. Те бяха просто треските, които хвърчат настрани, когато се сече дърво. А служителите от НКВД палеха „Беломор“ и сред пушека виждаха нови мечти за поредния удар на брадвата. Няма съмнение, че той вече пушеше, когато Нита влезе в живота му. Нина Варзар, най-шлямата от трите сестри Варзар, току-що излязла от тенискорта сред ореол от бодрост, смях и пот Атлетична, самоуверена, харесвана, е толкова златна коса, че по някакъв странен начин дори очите й изглеждаха златни. Дипломиран физик и отличен фотограф със собствена фотолаборатория. Нита не си падаше по домакинските занимания, но пък и той не държеше на тия неща. В някой роман всичките му непрестанни тревоги, цялата смес от сила и слабост, склонността му към истерия - всичко това би се завъртяло в любовен вихър, водещ към блажения покой на брака. Но едно от многобройните разочарования на живота е там, че той никога не се развива като роман, било то от Мопасан или някой друг автор. Най-мнош като кратък сатиричен разказ от Гогол.
И тъй, двамата е Нита, както наричаше Нина на галено, се срещнаха и станаха любовници, но той все още се опитваше да откъсне Таня от съпруга й, а после Таня забременя, после е Нита определиха дата за сватбата си, но в последния момент той загуби кураж, избяга и се скри, ала няколко месеца по-късно наистина се ожениха, а после Нита си хвана любовник и тогава решиха, че при такива сериозни проблеми ще трябва да се разведат, след това той си хвана любовница, разделиха се и подадоха документи за развод, но когато се разведоха, разбраха, че са сбъркали, и шест седмици по-късно пак се ожениха, но пак не преодоляха проблемите. И насред всичко това той писа на любовницата си Елена: „Аз имам много слаба воля и не знам дали ще успея да постигна щастие“.
А после Нита забременя и, волю-неволю, нещата улегнаха. Само че, когато тя влезе в четвъртия месец, започна високосната 1936 г., а през нейния двайсет и шести ден Сталин реши да отиде на опера.
След като прочете статията в „Правда“, първата му реакция бе да телеграфира на Гликман. Помоли приятеля си да отиде в Е^нтралната поща на Ленинград и да се абонира за всички големи вестници. Гликман ги канеше в апартамента си всеки ден и четяха заедно по-важните статии. Той купи голям албум и на първата страница залепиха „Дандания вместо музика“. Гликман смяташе това за неуместен мазохизъм, но той каза: „Трябва да бъде там, трябва“. После добавяше всяка нова статия за себе си веднага след появата й. Преди никога не си бе правил труда да събира рецензии, но сега беше различно. Сега не просто обсъждаха музиката му, а самото му съществуване.