В най-добрия случай тези негови думи пред приятелите бяха глупаво самохвалство, а в най-лошия - просто метафора. Но Властта не се интересуваше от метафори. Властта признаваше само фактите и нейният език се състоеше от фрази и евфемизми, целящи или да обявят, или да прикрият тези факти. В сталинска Русия нямаше композитори с писалка между зъбите. Отсега нататък щеше да има само два вида композитори: тези, които са живи и уплашени; и тези, които са мъртви.
До съвсем скоро бе усещал в себе си младежката неуязвимост. Нещо повече - младежката неподкупно ст. И отвъд това, под всичко това - убеждение в пра-вотата и истината на целия си талант и цялата си музика. Днес тази убеденост не бе разклатена ни най-малко. Просто тя нямаше абсолютно никакво значение.
В събота вечер, а после и в неделя вечер той пи, за да заспи. Не беше трудно. Алкохолът го хващаше бързо и две чаши водка му стигаха, за да се унесе. Тази слабост бе и предимство. Пий, а след това си почивай, докато другите продължават е пиенето. Така на другата сутрин си по-свеж, по-работоспособен.
Анапа се славеше като център на гроз до лечението. Веднъж той се бе пошегувал е Таня, че предпочита водколечението. И ето че сега, може би в последните две нощи от своя живот, предприе такова лечение.
В понеделник сутринта той целуна Нита, прегърна Галя за последен път и хвана автобуса до зловещата сива сграда на Литейни проспект. Винаги беше точен, щеще да остане такъв и за срещата си със смъртта. За малко се вгледа в река Нева, която щеше да надживее всички. После влезе в Големия дом и се представи на дежурния в приемната. Войникът прегледа списъка, но не откри името му. Помоли го да повтори. Той се представи отново. Войникът препрочете списъка.
- По каква работа идвате? При кого?
- При другаря Закревски.
Войникът бавно кимна. След това каза, без да вдига очи:
- Е, можете да си вървите у дома. Не сте в списъка. Закревски не е дошъл днес, така че няма кой да ви приеме.Така приключи Първият му разговор е Властта.
Той се прибра у дома. Предположи, че това трябва да е някакъв номер - пускаха го да си върви, за да го проследят и после да арестуват всичките му приятели и сътрудници. Но се оказа, че неочаквано му е провър-вяло. Между събота и понеделник самият Закревски бе попаднал под подозрение. Сега разпитваха водещия разпитите. Арестуваха арестуващия.
И все пак, дори да не беше номер, освобождаването му от Големия дом можеше да е само бюрократично забавяне. Едва ли щяха да се откажат от разследването на Тухачевски; тъй че отстраняването на Закревски бе само временно облекчение. Някой нов Закревски щеше да заеме мястото и да прати нова призовка.
Три седмици след ареста си маршалът бе разстрелян заедно е елита на Червената армия. Заговорът на генералите за убийството на другаря Сталин бе разкрит точно навреме. Сред хората от непосредственото обкръжение на Тухачевски, които бяха арестувани и разстреляни, попадна техният общ приятел, изтъкнатият музиковед Николай Сергеевич Жиляев. Може би тепърва предстоеше да се разкрие заговор на музико-ведите, последван от заговор на композиторите и заговор на тромбонистите. Защо не? „Няма друго на света освен лудост.“
Сякаш тъй неотдавна всички се смееха на определението на професор Николаев за музиковед. Представете си, че ядем бъркани яйца, казваше професорът Моят готвач Паша ги е сготвил, а ние е вас ги ядем. Идва човек, който не ги е сготвил и не ги яде, но говори така, сякаш знае всичко за тях-това е музиковед.