Но по-силно го възмущаваха прочутите западни ху-манитаристи, които идваха в Русия и обясняваха на нейните граждани, че живеят в рая. Малро, който възхваляваше Беломорканал, без изобщо да споменава, че неговите строители са работили до смърт Фойхгван-гер, които се умилкваше на Сталин и „разбираше“, че показните процеси са необходима част от развитието на демокрацията. Певеца Робсън, възхваляващ гръмогласно политическите убийства. Ромеи Ролан и Бър-нард Шоу, които го отвращаваха още повече, понеже имаха наглостта да се възхищават на музиката му, пренебрегвайки в същото време отношението на Властта към него и всички други хора на изкуството. Той бе отказал да се срещне с Ролан, престори се на болен. Но Шоу беше още по-лош. „Глад в Русия ли? - риторично попита той. - Глупости, там ме хранеха както навсякъде по света.“ И пак той каза: „Няма да ме уплашите с думата диктатор“. Лековерният глупак раболепно се завъртя около Сталин и не видя нищо. Макар че защо наистина трябваше да се бои от един диктатор? В Англия не бяха имали такъв от времето на Кромуел. Принудиха го да изпрати на Шоу нотния ръкопис на своята Седма симфония. Би трябвало да прибави към подписа си върху заглавната страница и броя на селяните, умрели от глад, докато драматургът е плюскал в Москва.
А имаше и такива, които разбират малко по-добре, които те подкрепят и все пак са разочаровани от теб.
Те не схващаха един прост факт за Съветския съюз: че тук е невъзможно да кажеш истината и да оцелееш. Въобразяваха си, че знаят как действа Властта, и искаха да се бориш е нея, както вярваха, че ще направят на твое място. С други думи, искаха кръвта ти. Искаха чрез мъченици да докажат жестокостта на режима. Но мъченикът трябва да бъдеш ти, не те. И колко мъченици ще са нужни, за да се докаже, че режимът е наистина пагубен и чудовищен? Все повече и повече. Те искаха творецът да бъде гладиатор, който влиза в публична схватка е дивите зверове и кръвта му обагря пясъка. Това искаха: „Всеобща смърт, сериозно“, по думите на Пастернак. Е, той щеше да се опита да разочарова подобни идеалисти колкото се може по-дълго.
Тези самозвани приятели не разбираха колко са близки по дух със самата Власт: колкото и да им даващ винаги искат повече.
Всички винаги искаха от него повече, отколкото можеше да им даде. А той никога не бе искал да им даде друго освен музика.
Ех, ако беше толкова просто.
Във въображаемите разговори, които понякога водеше с тези разочаровани свои поддръжници, той най-напред обясняваше един дребен, основен факт, който едва ли им беше известен: че в Съветския съюз е невъзможно да си купиш нотна хартия, ако не си член на Съюза на композиторите. Знаеха ли го? Разбира се, че не. Но, Дмитрий Дмитриевич, без съмнение биха отвърнали те, ако е така, то със сигурност можете да си купите празен лист хартия и да го разчертаете е линийка и молив. Едва ли е толкова лесно да ви накарат да се откажете от изкуството.
Много добре, би отговорил той, но нека да започнем от другия край. Ако си обявен за народен враг, какъвго бе някога той, всички около теб са опетнени и заразени. Близките и приятелите ти, разбира се. Но дори и диригентът, който изпълнява или е изпълнявал, или предлага да се изпълни твоя творба; участниците в струнния квартет; концертната зала, дори и най-малката, която представя творбата ти; самата публика.
Колко често в течение на кариерата му се случваше диригенти и солисти изведнъж да станат недостъпни в последния момент? Понякога от естествен страх или разбираема предпазливост, а понякога след намек от Властта. Всеки, от Сталин до Хренников, можеше да спре изпълнението на неговите творби в цялата страна за толкова дълго, колкото си поиска. Те вече бяха убили кариерата му на оперен композитор. В ранните му години мнозина смятаха - и той бе съгласен е тях, - че в операта ще постигне най-шлям успех. Но откакто унищожиха „Лейди Макбет от Мценска околия“, повече никой не постави негова опера; затова не бе завършил нито една от започнатите.
Но, Дмитрий Дмитриевич, сигурно можете да пишете тайно в апартамента си; можете да разпространявате своята музика, за да я свирят в приятелска компания; може да бъде изнесена тайно на Запад, както ръкописите на поетите и писателите. Да, благодаря ви, отлична идея: нова негова музика, забранена в Русия, но изпълнявана на Запад. Можеха ли да си представят в каква мишена ще го превърне това? То ще е идеалното доказателство, че се опитва да възстанови капитализма в Съветския съюз. Но все пак бихте могли да пишете музика? Да, все пак би могъл да пише музика, която не се изпълнява. Но музиката е предназначена да бъде чута в периода, когато се създава. Тя не е като китайските яйца: не става по-хубава, ако я държиш заровена в земята дълги години.