Сталин обаче имаше толкова много предимства пред онзи някогашен крал. Неговото дълбоко вникване в марксистко-ленинската теория, интуитивното му разбиране на Народа, неговата любов към фолклорната музика, способността му да надушва заговорите на формалистите... О, стига, стига. Ето че сам започваше да си проглушава ушите.
Но дори и Великият градинар в облика си на Велик музиковед не успя да надуши къде е Червения Бетовен. Давиденко се оказа разочарование - не на последно място, като умря, преди да навърши четирийсет. Червения Бетовен така и не се появи.
Той обичаше да разказва историята на Тиняков.
Красив мъж, добър поет. Живеел в Петербург и пишел за любовта, за цветята и други възвишени теми. После дошла Революцията и скоро той станал ленинградският поет Тиняков, които пишел не за любов и цветя, а за това колко е гладен. След известно време станало толкова зле, че той заставал на някой уличен ъгъл с табелка на шията: ПОЕТ. И тъй като руснаците ценят своите поети, минувачите му подхвърляли по някоя монета. Тиняков често твърдял, че е спечелил много повече от просия, отколкото от стиховете си, и можел всяка вечер да посещава скъп ресторант Дали последното е вярно, запита се той. Но на поетите се разрешава известно преувеличение. Колкото до самия него, той не се нуждаеше от табелка - имаше на врата си три ордена „Ленин“ и шест Сталински премии и ядеше в ресторанта на Съюза на композиторите.
Един лукав мургав мъж с висяща рубинена обица стиска монета между палеца и показалеца си. Показва я на друг, по-блед мъж, който не я докосва, а гледа първия право в очите.
Имаше и един странен момент, когато Властта реши, че Дмитрий Дмитриевич Шостакович не е съвсем загубена кауза, и опита нова тактика спрямо него. Вместо да чака крайния резултат - готово произведение, което после да мине през политико-музиковедските експерти, преди да бъде одобрено или осъдено, - Партията в своята мъдрост реши да започне от самото начало: от състоянието на неговата идейна душа. Грижовно, великодушно, Съюзът на композиторите определи наставник, другаря Трошин, сериозен престарял социолог, за да му помогне да разбере принципите на марксизма-ленинизма - да му помогне да се превъзпита. Изпратиха му списък със задължителни четива, съставен изцяло от творби на другаря Сталин, като „Марксизмът и въпросите на езикознанието“ и „Икономически проблеми на социализма в СССР“. После Трошин дойде в неговия апартамент и обясни задачата си. Идва, защото, уви, дори изтъкнатите композитори не са застраховани от сериозни грешки, както стана публично известно през последните години. За да се избегне повторението на подобни грешки, нивото на политическото, икономическото и идеологическото съзнание на Дмитрий Дмитриевич трябва да бъде повдигнато. Композиторът прие изявлението на своя неканен гост е дължимата сериозност, като същевременно изрази съжалението си, че работата над нова симфония, посветена на Ленин, засега го възпрепятства да прочете цялата литература, която му е любезно доставена.
Другарят Трошин огледа кабинета на композитора.
Той не беше нито подлец, нито грубиян - просто един от онези усърдни и покорни функционери, каквито отглежда всеки режим.
- Значи тук работите.
-Да.
Политпросветникът стана, поразходи се из стаята и похвали подредбата. След което изтъкна е извинителна усмивка:
- Но липсва нещо важно за всеки виден съветски композитор.
Видният съветски композитор стана на свой ред, огледа добре познатите стени и библиотеки и смутено поклати глава, сякаш се притесняваше, че е закъсал още на първия въпрос на учителя си.
- На стената няма портрет на другаря Сталин. Последва тягостно мълчание. Композиторът запали цигара и закрачи из стаята, като че търсеше причината за тази ужасна грешка или се надяваше да открие задължителната икона под някоя възглавница или под килима. Накрая увери Трошин, че ще вземе незабавни мерки да си набави възможно най-хубавата снимка на Великия вожд.
- Добре, чудесно - отвърна Трошин. - А сега да се хващаме на работа.
От него се искаше от време на време да представя конспекти с помпозните мъдрости на Сталин. За щастие, Гликман предложи да върши тази работа вместо него и патриотичните прозрения на композитора относно творчеството на Великия градинар му се пращаха редовно от Ленинград. След известно време в учебната програма влязоха и други ключови текстове, например „Характеристики на художественото творчество“ - брошура с речта на Г. М. Маленков пред XIX партиен конгрес.