През следващите седмици той се надяваше - и се опитваше - да избегне Поспелов, но една вечер пак го видя да се задава сред всеобщото бъбрене, лицемерие и препълнени чаши.
- Е, Дмитрий Дмитриевич, помислихте ли си по въпроса?
- О, аз съм съвсем недостоен, както ви казах.
- Предадох за вашето съгласие да обмислите сериозно председателския пост и казах на Никита Сергее-вич, че само скромността ви възпира.
Той се замисли над това изопачаване на предишния им разговор, но Поспелов побърза да продължи:
- Хайде, хайде, Дмитрий Дмитриевич, от някакъв момент нататък скромността става един вид суета. Разчитаме на вас да приемете и вие ще приемете. Разбира се, както и двамата знаем, не ви притеснява самият пост. И затова напълно разбирам вашето колебание. Но всички сме единодушни, че е дошло времето.
- Какво време е дошло?
- Е, не можете да станете председател на Съюза на руските композитори без партийно членство. Би било нарушение на всички конституционни норми. Вие, естествено, го съзнавате и затова реагирате така. Но мога да ви уверя, че пред вас няма да има пречки. Всъщност трябва само да подпишете формуляра за кандидатстване. Останалото е наша грижа.
Изведнъж му се стори, че са му изкарали всичкия въздух. Как, защо не бе усетил накъде отиват нещата? През годините на терора можеше да каже, че поне никога не се е опитвал да си облекчи положението, като стане партиен член. А сега най-сетне, след края на големия страх, идваха за душата му.
Помъчи се да събере мислите си, преди да отговори, но дори и така думите излетяха забързано.
- Пьотър Николаевич, аз съм съвсем недостоен, напълно неподходящ. Нямам политическа закваска.
Трябва да призная, че никога не съм схващал истински основните принципи на марксизма-ленинизма. Всъщност навремето дори ми назначиха наставник, другаря Трошин, и аз усърдно прочетох всички книги, които ми предоставиха, включително, както си спомням, една от вашите, но се справих толкова зле, че, за жалост, би трябвало да изчакам, докато се подготвя по-добре.
- Дмитрий Дмитриевич, всички знаем за това жалко и ако мога така да се изразя, излишно назначаване на политически наставник. Толкова унизително за вас и толкова типично за годините на култа към личността. Още една причина да покажем как са се променили времената и как от членовете на Партията не се изисква дълбоко разбиране на политическата теория. В днешно време, под ръководството на Никита Сергее-вич, всички дишаме по-свободно. Първият секретар е все още млад, а плановете му са за дълги години напред. За нас е важно хората да видят, че одобрявате новите пътища, възможността да се диша свободно.
В момента той със сигурност не дишаше свободно и потърси друга защита.
- Истината е, Пьотър Николаевич, че имам някои религиозни вярвания, които, доколкото разбирам, са твърде несъвместими с членството в Партията.
- Разбира се, че имате вярвания, които мъдро пазихте в тайна толкова много години. И тъй като не са ши-рокоизвестни, те не представляват проблем. Няма да пратим наставник да ви помага за преодоляване на тази... как да се изразя, тази старомодна ексцентрично ст.
- Сергей Сергеевич Прокофиев беше последовател на Християнската научна църква - отвърна замислено той. И разбирайки, че се отклонява от темата, все пак попита: - Да не би да намеквате, че пак ще отворите църквите?
- Не, не намеквам това, Дмитрий Дмитриевич. Но, разбира се, днес, когато ни обгръща по-чист въздух, кой знае какво ще можем да обсъдим свободно е нашия нов и изтъкнат партиен член.
- И все пак - отговори той, отклонявайки се от божественото към частното, - и все пак... поправете ме, ако греша, но няма категорично изискване председателят на Съюза да бъде партиен член.
- Всичко друго би било немислимо.
- Но Константин Федин и Леонид Соболев заемаха високи постове в Съюза на писателите, без да бъдат партийни членове.
- Вярно. Но кой е чувал за Федин и Соболев в сравнение е тези, които знаят името на Шостакович? Това не е аргумент. Вие сте най-известният, най-прочутият наш композитор. Би било немислимо да станете председател на Съюза, без да сте член на Партията. Още повече след като Никита Сергеевич има такива планове за бъдещото развитие на музиката в Съветския съюз. Търсейки изход, той попита: