— Оправи се Комура, нищо не му е — каза чичо Митуш. — И шут не шут, пак си е хубавец! Добър вол, як вол. Той и още един като него да се паднат на някой сиромах, ще му работят и ще хранят и него, и децата му. Добър вол… Само че… малко си е лакомичек…
Комура се загледа, престана да преживя и пухна с ноздрите си.
— Пух! Ама да те боднат с шилото по гърба, тогаз ще видиш какво е пух — засмя се Аго.
А чичо Митуш, като гледаше Комура с някаква особена драгост, усмихнат, весел, запя му:
„Пух! пух!“ — дъхна с ноздрите си Комура.
Той пак взе да си преживя. Един кос кацна на гърба му, походи по него като по канара, след туй взе да скубе с човката си от меката сплъстена козина, която волът сега менеше, и като насъбра доста, хвръкна към гнездото си на керемидите.