Филипа Грегъри
Шутът на кралицата
книга втора от поредицата "Тюдорите"
На Антъни
Лятото на 1548
Момичето, кикотещо се и превъзбудено, тичаше из обляната от слънцето градина, бягайки от пастрока си, но не толкова бързо, че той да не може да я хване. Мащехата й, седнала в една беседка, заобиколена от напъпили червени рози, зърна четиринайсетгодишното момиче и красивия мъж, които се гонеха около широките стволове на дърветата по меката трева, и се усмихна, решена да вижда само най-доброто у двамата: момичето, което отглеждаше, и мъжа, когото обожаваше от години.
Той сграбчи подгъва на развяващата се рокля на девойката и за миг я придърпа към себе си.
— Глоба! — каза той, приближил мургавото си лице към поруменелите й бузи.
И двамата знаеха каква ще бъде глобата. Тя се изплъзна от хватката му като живак и се отдръпна към далечния край на украсен с орнаменти шадраван с широко кръгло корито. Тлъсти шарани плуваха бавно във водата: възбуденото лице на Елизабет се отрази на повърхността, когато се наведе напред и подразни мъжа:
— Не можете да ме хванете!
— Разбира се, че мога.
Тя се наведе ниско, така че той да може да види малките й гърди в квадратното деколте на зелената рокля. Почувства очите му върху себе си и руменината по бузите й се сгъсти. Той я гледаше, развеселен и възбуден, докато вратът й порозовя.
— Мога да те хвана, когато поискам — каза той, мислейки си за сексуалното преследване, което завършва в леглото.
— Хайде тогава! — възкликна тя, без да знае точно за какво го подканва, но съзнавайки, че иска да чуе стъпките му в тревата зад нея, да усети ръцете му, протегнати да я сграбчат; и повече от всичко друго, да почувства тези ръце около себе си, как я придърпват към омайващите очертания на тялото му, бодливия допир на бродерията на късия му жакет до бузата й, бедрото му, притиснато към краката й.
Тя нададе лек писък и отново се втурна надолу по алея от тисове, където градината в Челси се спускаше надолу към реката. Кралицата, усмихната, вдигна очи от ръкоделието си и видя обичната си доведена дъщеря да тича бързо между дърветата, следвана само на няколко крачки от красивия й съпруг. Отново сведе поглед над ръкоделието и не го видя как улавя Елизабет, завърта я, обляга я назад на червеникавата тънка като хартия кора на тисовото дърво и затиска с длан полуотворената й уста.
В черните очи на Елизабет припламна възбуда, но тя не се възпротиви. Когато осъзна, че няма да изпищи, той отдръпна ръката си и наведе тъмнокосата си глава.
Елизабет почувства лекото бързо плъзване на мустаците му по устните си, усети замайващия мирис на косата и кожата му. Затвори очи и наклони глава назад, за да поднесе към устата му устните си, шията си, гърдите си. Когато усети острите му зъби да бръсват леко кожата й, тя вече не беше кикотещо се дете, беше млада жена в разгара на първите си желания.
Той внимателно отпусна хватката си около талията й и ръката му се прокрадна нагоре по стегнатия корсаж до деколтето на роклята й, където можеше да плъзне пръст надолу по бельото, за да стигне до гърдите й. Зърното на гърдата й бе твърдо от възбуда: когато той го потърка, тя нададе лек стон от удоволствие, който го накара да се разсмее при мисълта колко предсказуемо бе женското желание: дълбок смях, избликнал от дъното на гърлото му.
Елизабет се притисна към тялото му, чувствайки как в отговор бедрото му се провря напред между краката й. Изпитваше чувство, подобно на завладяващо любопитство. Копнееше да узнае какво може да последва.
Когато той понечи да се отдръпне от нея, сякаш за да я освободи, тя обви ръце около гърба му и го придърпа отново към себе си. По-скоро почувства, отколкото видя как Том Сиймор се усмихва, доволен от съучастието й, когато устните му отново покриха нейните и езикът му, деликатно като език на котка, близна крайчеца на устата й. Разкъсвана между отвращението и желанието, породени от това необичайно усещане, тя плъзна собствения си език да пресрещне неговия и почувства плашещо натрапчивата интимност в целувката на възрастен мъж.
Изведнъж усещането й дойде в повече, и тя се отдръпна от него, но той познаваше ритъма на този танц, който тя така лекомислено беше пробудила, и който сега щеше да пулсира в самите й вени. Улови ръба на брокатената й пола и го повдигна нагоре, още по-нагоре, докато успя да я докосне, плъзгайки умело ръка нагоре по бедрата й, под ленената й долна риза. Тя инстинктивно стисна крака, за да се предпази от докосването му, докато той, с пресметната нежност, допря опакото на ръката си до скритата й женственост. При възбуждащото докосване на кокалчетата му, тя омекна: той почти я почувства как се разтапя под него. Щеше да падне, ако той не я държеше здраво с ръка за кръста, и в този момент той разбра, че може да обладае дъщерята на самия крал, принцеса Елизабет, подпряна на едно дърво в градината на кралицата. Макар и все още девица, точно сега момичето не се различаваше много от блудница.