— Хубаво — каза херцогът. — А осведомихте ли я за задълженията й?
— Доведох я право тук.
— Стани, шуте.
Изправих се на крака и видях за първи път бащата на Робърт Дъдли, херцога на Нортъмбърланд, най-великият човек в кралството. Запечатах в съзнанието си чертите му: издължено костеливо лице, подобно на конска муцуна, тъмни очи, оплешивяваща глава, наполовина закрита от скъпа кадифена шапчица с голяма сребърна брошка, изобразяваща фамилния му герб: мечката и жезълът. Подрязани по испанската мода брада и мустаци около пълни устни. Погледнах го в очите и не видях… нищо. Това беше човек, чието лице умееше да крие мислите му: дори самите мисли на този човек се наговаряха да крият мислите му.
— Е? — запита ме той. — Какво виждаш с тези твои големи черни очи, шуте мой, който си едновременно момиче и момче?
— Ами не виждам зад вас никакви ангели — казах рязко и бях възнаградена с развеселена усмивка от херцога и изблик на смях от сина му.
— Отлично — каза той. — Добра работа. — Той се обърна към мен: — Слушай, шуте — как ти е името?
— Хана Грийн, милорд.
— Слушай, шуте Хана, ти си измолена за шут и кралят те прие, в съгласие с нашите закони и обичаи. Знаеш ли какво значи това?
Поклатих глава.
— Ти ставаш негова собственост, като някое от неговите кученца, като някой от неговите войници. Твоята работа, подобно на кученце и за разлика от войник, е да бъдеш себе си. Казвай първото нещо, което ти дойде на ума, прави, каквото пожелаеш. Това ще го развеселява. Ще забавлява нас, и ще ни накара да мислим за Божиите дела, което ще му бъде угодно. Ти ще казваш истината в този двор от лъжци, ще бъдеш нашето невинно създание в този покварен свят. Разбираш ли?
— Как да бъда такава? — Бях напълно объркана. — Какво искате от мен?
— Трябва да бъдеш себе си. Говори, както ти диктува твоята дарба. Казвай, каквото пожелаеш. В момента край краля няма блажен безумец, а той обича в двора да има някое невинно същество. Той нареди да те доведем. Сега ти си кралски шут. Член на свитата. Ще ти се плаща да бъдеш негов шут.
Чаках.
— Разбираш ли, шуте?
— Да. Но не приемам.
— Не можеш да приемаш или да не приемаш. Ти си измолена за шут, нямаш законни права, нямаш глас. Твоят баща те предаде на лорд Робърт, а той те предаде на краля. Сега ти принадлежиш на краля.
— Ако откажа?
Почувствах, че треперя.
— Не можеш да откажеш.
— Ако избягам?
— Ще бъдеш наказана в съответствие с волята на краля, бита като куче. Ти беше собственост на баща си, сега си наша. И ние те измолихме за шут на краля. Той те притежава. Разбираш ли?
— Баща ми не би ме продал — казах упорито. — Не би ме пуснал да си отида.
— Той не може да ни се възпротиви — каза тихо Робърт зад гърба ми. — А аз му обещах, че ще бъдеш в по-голяма безопасност тук, отколкото на улицата. Дадох му думата си и той прие. Сделката беше сключена, докато поръчвахме книгите, Хана. Свършено е.
— Сега — продължи херцогът, — за разлика от някое кученце, и за разлика от един шут, ти имаш и друга задача.
Чаках.
— Ти ще бъдеш наш васал.
При тази непозната английска дума хвърлих поглед към Робърт Дъдли.
— Ще ни служиш и ще бъдеш на нашите заповеди, ще ни служиш до живот — обясни той. — Това е да бъдеш наш васал. Ще идваш и ще ми съобщаваш всичко, което чуеш и което видиш. Всичко, за което кралят се моли, всичко, което го разплаква, всичко, което го разсмива — ще идваш и ще ми го съобщаваш или ще го казваш на Робърт. Ти ще си нашите очи и нашите уши при краля. Ясно ли е?
— Милорд, трябва да се прибера у дома при баща си — казах отчаяно. — Не мога да бъда шут на краля, нито ваш васал. Имам работа за вършене в книжарницата.
Херцогът повдигна вежда към сина си. Робърт се наведе към мен и заговори много тихо:
— Госпожице-момче, собственият ти баща не може да се грижи за теб. Той каза това в твое присъствие, помниш ли?
— Да, но, милорд, той искаше да каже само, че му създавам трудности…
— Госпожице-момче, мисля, че твоят баща изобщо не е добър християнин от добро християнско семейство, а евреин. Мисля, че сте дошли от Испания, защото сте били прогонени от испанците заради греха, че сте евреи, и ако съседите ви и добрите граждани на Лондон узнаят, че сте евреи, няма да изкарате много дълго в новия си малък дом.
— Ние сме „марано“4, нашето семейство се е покръстило преди много години — прошепнах. — Аз съм кръстена, сгодена съм и ще се омъжа за млад мъж, избран от баща ми, англичанин от християнската вяра…
4
Marrano (исп.) — свиня, мръсен. В Испания — обидно определение за евреи, принудени да приемат християнството, но продължаващи да се придържат тайно към юдаизма. — Бел.ред.