Той беше млад мъж, на двайсет години, обучаваше се да стане лекар като баща си, който беше починал миналата година. Родът му беше дошъл в Англия от Португалия преди осемдесет години като фамилията Д’Израели. Бяха сменили името си с най-английското, което бяха успели да намерят, криейки образованието и чуждестранния си произход зад име на работник5. Остроумното хрумване да изберат занаята на най-прочутия от всички евреи — Иисус, беше типично за тях. Бях разговаряла с Даниел само веднъж, когато той и майка му ни приветстваха с добре дошли в Англия, поднасяйки ни хляб и малко вино, и не знаех почти нищо за него.
Той нямаше по-голям избор по отношение на женитбата си, отколкото аз, и не знаех дали мисълта за нея му е също толкова омразна, или дори повече. Бяха го избрали за мен, защото бяхме внуци на шести братовчеди, и с подходяща разлика във възрастта. Това беше всичко, което бе нужно, и беше по-добро, отколкото би могло да бъде. В Англия нямаше достатъчно братовчеди, чичовци и племенници, та човек да може да придиря за кого да се ожени. В Лондон имаше не повече от двайсет семейства от еврейски произход, и още около половината от този брой, пръснати из градовете на Англия. Тъй като бяхме длъжни да се женим помежду си, имахме много малък избор. Даниел можеше да е петдесетгодишен, полусляп, дори полумъртъв, и аз пак щях да се омъжа и да споделя легло с него до шестнайсетия си рожден ден. По-важно от всичко друго на света, по-важно от богатството или това, дали сме подходящи един за друг, или не, беше тайната ни обвързаност. Той знаеше, че майка ми е изгорена жива като еретичка, обвинена, че тайно практикува еврейски ритуали. Знаех, че под елегантния си английски панталон той е обрязан. Дали в сърцето си се беше обърнал към възкръсналия Иисус и вярваше в думите на проповедите, които се изнасяха в местната им църква всеки ден и по два пъти в неделите, беше нещо, което може би щях да открия за него по-късно, както с времето той трябваше да опознае мен. Онова, което знаехме със сигурност един за друг, беше, че нашата християнска вяра бе нова, а нашият народ бе древен, и че ние бяхме мразени в Европа вече от над триста години и че на евреите все още бе забранено да стъпват в повечето страни от християнския свят, включително и в тази, тази Англия, която щяхме да наречем свой дом.
— Даниел помоли да те види насаме — каза баща ми неловко, и се отдръпна леко назад, където не можеше да ни чува.
— Научих, че си била измолена за шут — каза Даниел. Погледнах го и видях как лицето му бавно почервенява, докато дори ушите му пламнаха. Той имаше лице на млад мъж, с кожа, мека и гладка като на момиче, наболи като пух мустаци, в същия цвят като копринено гладките му тъмни вежди над дълбоко разположените очи. На пръв поглед приличаше повече на португалец, отколкото на евреин, но очите с тежки клепачи биха го издали на всеки, който се загледа.
Плъзнах поглед надолу от лицето му и запечатах в съзнанието си слабо тяло с широки рамене, тесен кръст, дълги крака: красив млад мъж.
— Да — казах кратко. — Имам работа в двора.
— Когато станеш на шестнайсет, ще трябва да напуснеш двора и да се върнеш у дома — каза той.
Повдигнах вежди към този млад непознат.
— Кой заповядва това?
— Аз.
За миг се възцари ледено мълчание.
— Не смятам, че имаш някаква власт над мен.
— Когато стана твой съпруг…
— Тогава да.
— Аз съм твой годеник. Ти си ми обещана. Имам известни права.
Погледнах го намръщено.
— Приемам нареждания от краля, приемам нареждания от херцога на Нортъмбърланд, приемам нареждания от неговия син, лорд Робърт Дъдли; подчинявам се на баща си: със същия успех можеш да се включиш и ти. Изглежда, всеки мъж в Лондон си мисли, че може да ми заповядва.
Той преглътна леко, за да възпре неволния си смях, и изведнъж лицето му просветна, като на момче. Стисна леко рамото ми, сякаш бях негов другар сред група младежи. Открих, че отвръщам на усмивката му.
— О, горката девойка — каза той. — Горката обещана девойка.
Поклатих глава:
— Всъщност глупачка.
— Не искаш ли да се махнеш от всички тези властни мъже?
Свих рамене:
— За мен е по-добре да живея тук, отколкото да бъда бреме за баща си.