Дани се оглеждаше наоколо, без да пропусне и миг от това — първата му истинска езда. Махаше на хората на полето, махаше на селяните, които стояха на праговете си, за да ни гледат, докато минавахме край тях. Помислих си колко много говореше за състоянието на страната това, че нито една жена не отвръщаше на помахването на едно малко момче, само защото то пътуваше в свитата на кралицата. Селата, също градовете, се бяха обърнали срещу Мери и нямаше да й простят.
Тя пътуваше със спуснати завеси на носилката, в полюляваща се тъмнина, а когато стигнахме до Хамптън Корт, отиде право в покоите си и нареди да затворят капаците на прозорците, така че отново беше потопена в здрач.
Дани и аз влязохме в двора с конюшните и един коняр ми помогна да сляза от седлото. Обърнах се и протегнах ръка към Дани. За миг си помислих, че ще се вкопчи и ще настоява да остане върху коня.
— Искаш ли да погалиш коня? — изкуших го.
Лицето му светна веднага и той протегна към мен малките си ръчички и тромаво се смъкна долу. Приближих го до шията на коня и го оставих да погали топлата благоуханна кожа. Конят, красиво доресто животно с едър кокал, обърна глава да го погледне. Дани, съвсем мъничък, и конят, много едър, се втренчиха един в друг, напълно омаяни един от друг, а после Дани издаде дълбока въздишка на наслада и каза:
— Хубаво.
Беше толкова естествено и непринудено, та за миг не осъзнах, че беше казал нещо: а когато все пак осъзнах, едва се осмелих да си поема дъх, за да не му попреча да проговори отново.
— Той наистина беше добър кон, нали? — казах престорено небрежно. — Ще го яздим ли отново утре?
Дани премести поглед от коня към мен.
— Да-а — каза той решително.
Притиснах го към себе си и целунах копринената му косица.
— Тогава ще го направим — казах нежно. — А сега ще го оставим да си легне.
Краката ми бяха омекнали и се подгъваха, докато се отдалечавахме от конюшните: Дани вървеше до мен, като посягаше с малката си ръчичка да хване моята. Почувствах, че се усмихвам, макар че по бузите ми се стичаха сълзи. Дани щеше да проговори, Дани щеше да порасне като нормално дете. Бях го спасила от смърт в Кале, и го бях върнала към живот в Англия. Бях оправдала доверието на майка му, и може би някой ден щях да мога да кажа на баща му, че съм опазила сина му от любов към него, и от любов към детето. Струваше ми се прекрасно, че първата му дума беше „хубаво“. Може би това беше прозрение. Може би животът щеше да е хубав за моя син Дани.
За известно време тук, далече от града, кралицата изглеждаше по-добре. Разхождаше се край реката с мен сутрин или вечер: не можеше да понася ярката светлина в средата на деня. Но Хамптън Корт беше пълен с призраци. Именно по тези пътеки и в тези градини тя се беше разхождала с Филип, когато бяха младоженци, кардинал Поул току-що бе пристигнал от Рим, а пред тях се простираше целият християнски свят. Именно тук му беше прошепнала, че очаква дете, и беше започнала първото си усамотение в родилната стая, сигурна в щастието си, уверена, че ще роди син. И именно тук беше излязла от усамотението си, бездетна и болна, и беше видяла как Елизабет се превръща в красавица и се радва на триумфа си, с още една стъпка по-близо до трона.
— Изобщо не се чувствам по-добре тук — каза ми тя един ден, когато Джейн Дормър и аз влязохме да й пожелаем лека нощ. Отново си беше легнала рано, почти превита на две от болки в корема, изгаряше от треска. — Другата седмица ще отидем в двореца Сейнт Джеймс. Ще прекараме Коледа там. Кралят харесва Сейнт Джеймс.
Джейн Дормър и аз се спогледахме мълчаливо. Не смятахме, че крал Филип ще се прибере у дома при съпругата си за Коледа, след като не се беше прибрал у дома, когато тя изгуби надежда, че ще има дете, след като не се беше прибрал, когато тя му писа, че е толкова болна, че й се струва непоносимо да живее.
Както се опасявахме, придворните в двореца Сейнт Джеймс бяха твърде малобройни. Милорд Робърт получи по-големи и по-хубави покои, не защото звездата му изгряваше, а просто защото в двора имаше по-малко хора. В някои дни го виждах, когато се хранехме, но през повечето време той беше в Хатфийлд, където принцесата поддържаше обкръжение от жизнерадостни хора, а пред вратата й се стичаше постоянен поток посетители.