— Не ме бива много в четенето — казах предпазливо.
Той крачеше пред мен в една от слънчевите галерии с изглед към реката, но при думите ми се обърна и се усмихна.
— Ти си много предпазлива млада жена — каза той. — И това е благоразумно в тези несигурни времена. Но с мен и лорд Робърт си в безопасност. Предполагам, че можеш да четеш гладко на английски и латински, прав ли съм?
Кимнах.
— И на испански, разбира се, а може би и на френски?
Залазих мълчание. Беше очевидно, че говорех и четях на испански, като мой роден език, а той сигурно се досещаше, че съм понаучила малко френски по време на престоя ни в Париж.
Мистър Дий дойде малко по-близо и наведе глава, за да прошепне в ухото ми:
— Можеш ли да четеш гръцки? Имам нужда от някой, който да ми чете на гръцки.
Ако бях по-възрастна и по-разумна, щях да отрека познанията си. Но аз бях само на четиринайсет и се гордеех със способностите си. Майка ми сама ме бе научила да чета на гръцки и староеврейски, а баща ми ме наричаше своята малка учена, не по-лоша от което и да е момче.
— Да — казах. — Мога да чета на гръцки и староеврейски.
— Староеврейски? — възкликна той: интересът му се изостри. — За Бога, дете, какви текстове си виждала на староеврейски? Виждала ли си Тората?
Веднага разбрах, че не е бивало да казвам нищо. Ако отговорех утвърдително, ако кажех, че съм виждала законите на евреите и техните молитви, щях извън всяко съмнение да разкрия себе си и баща си като евреи, и при това — изповядващи вярата на евреи. Спомних си как майка ми казваше, че суетата ми ще ме вкара в беда. Винаги си мислех, че има предвид любовта ми към изисканите дрехи и панделките за коса. Сега, облечена като момче в дрехи на шут, бях се провинила в греха на суетата, бях се показала горда с познанията си и наказанието можеше да бъде изключително тежко.
— Мистър Дий… — прошепнах, ужасена.
Той ми се усмихна:
— Досетих се, че сте избягали от Испания, още щом те видях — каза той тихо. — Предположих, че сте покръстени евреи. Но не беше моя работа да го казвам. И не е в природата на лорд Робърт да преследва хора заради вярата на бащите им, особено вяра, от която са се отказали. Ходите на църква, нали? И съблюдавате празниците? Вярвате в Иисус Христос и Неговата милост?
— О, да, милорд. Несъмнено.
Безсмислено бе да подчертавам, че няма по-набожен християнин от евреин, който се опитва да остане незабелязан.
Мистър Дий направи пауза:
— Колкото до мен, аз се моля да дойде време, когато ще сме прекрачили отвъд подобни разделения, ще сме прекрачили отвъд тях до самата истина. Някои смятат, че не съществува нито Бог, нито Аллах, нито Елоим…
Когато той изрече святото име на единствения Бог, аз леко ахнах от изненада:
— Мистър Дий! Нима принадлежите към Избрания народ?
Той поклати глава:
— Вярвам, че има създател, велик създател на света, но не зная неговото име. Знам имената, които му дава човекът. Защо трябва да предпочитам едно име пред друго? Онова, което искам да познавам, е Неговата Свята Природа, онова, което искам, е помощта на неговите ангели, онова, което искам да правя, е да продължавам неговото дело, да правя злато от обикновен метал, да превръщам Вулгарното в Свято — той замълча на средата на изречението. — Разбираш ли това, което ти говоря?
Лицето ми остана безизразно. В библиотеката на баща ми в Испания имаше книги, които разказваха тайните на създаването на света, и имаше хора като онзи учен, който бе идвал да ги чете, и йезуитът, който искаше да узнае тайни отвъд онези на неговия орден.
— Алхимия ли? — попитах много тихо.
Той кимна:
— Създателят ни е дал свят, пълен със загадки — каза той. — Но аз вярвам, че някой ден те ще ни се разкрият. Сега разбираме малко, а църквата на папата, и църквата на краля, и законите на страната до един твърдят, че не бива да задаваме въпроси. Аз мисля, че той е създал този свят като огромна и бляскава механична градина, в която всичко действа по свои собствени закони, расте по свои собствени закони, и че един ден ние ще се научим да я разбираме. Алхимията — изкуството на промяната — е начинът, по който ще се научим да разбираме света, и когато знаем как се правят нещата, ще можем да ги правим сами, ще имаме познанието на Бог, нашата собствена субстанция ще бъде преобразена, ще бъдем ангели…
Той замлъкна насред изречението.
— Баща ти притежава ли много трудове по алхимия? Той ми показа само онези, посветени на религията. Той има ли текстове по алхимия на староеврейски? Ще ми ги прочетеш ли?