Кимнах.
— Да.
Той пъхна ръка в жакета си и извади писмо. Беше от баща ми до херцога, с което му обещаваше доставянето на някакви ръкописи.
— Ето ти една загадка — каза мило лорд Робърт. — Виждаш ли първите двайсет и шест букви от първото изречение?
Огледах ги набързо.
— Да.
— Те ще бъдат твоята азбука. Когато ми пишеш, искам да използваш тях. С думата „милорд“, започва твоята азбука. Буквата „М“ от „ми“ ти замества буквата „А“. „И“-то е „Б“. И така нататък, разбираш ли? Когато една буква, се повтаря два пъти, я използваш само веднъж. Използвай първата поредица за първото си писмо до мен, а втората — за второто си писмо, и така нататък. Аз имам копие от писмото и когато съобщението ти стигне до мен, мога да го преведа.
Той видя как очите ми пробягват надолу по страницата. Имаше само едно нещо, което търсех, и то беше колко дълго ще мога да ползвам тази система. Имаше достатъчно изречения, за да се преведат цяла дузина писма: той ме отпращаше за цели седмици.
— Трябва да пиша шифровано? — попитах плахо.
Топлата му ръка покри студените ми пръсти.
— Само за да предотвратим слуховете — каза той успокояващо. — За да можем да си пишем неща, които да бъдат известни само на нас.
— Колко време трябва да остана далеч оттук? — прошепнах.
— О, не чак толкова дълго.
— Ще ми отговаряте ли?
Той поклати глава:
— Само ако трябва да те питам нещо, а ако го правя, аз също ще използвам тази система на буквени съответствия. Първото ми писмо ще бъде с първите двайсет и шест букви, второто — със следващата поредица. Не запазвай писмата ми, изгаряй ги веднага след като ги прочетеш. И не прави преписи на своите до мен.
Кимнах.
— Ако някой намери това писмо, казваш, че то просто е било изпратено от баща ти до мен, което си донесла и си забравила у себе си.
— Да, сър.
— Обещаваш ли да направиш всичко точно както те моля?
— Да — казах нещастно. — Кога трябва да отида?
— До три дни — каза херцогът от мястото си зад масата. — Една каруца ще замине при лейди Мери да откара някои продукти. Можеш да яздиш редом с нея. Момиче, ще ти дам един от моите коне, и ти можеш да го държиш в дома на лейди Мери за връщането си. А ако се случи нещо, което ти се струва, че застрашава мен или лорд Робърт, нещо наистина много сериозно, можеш да дойдеш веднага да ни предупредиш. Ще го направиш ли?
— Та какво би ви заплашвало? — попитах мъжа, който управляваше Англия.
— Аз съм този, който ще пита откъде идва заплахата. Ти ще си тази, която трябва да ме предупреди, ако нещо ме заплашва. Ти ще бъдеш очите и ушите на Робърт в дома на лейди Мери. Той ми казва, че може да ти се довери: постарай се наистина да бъде така.
— Да, сър — казах покорно.
Лорд Робърт каза, че мога да повикам баща си да се сбогувам с него, и той дойде надолу по реката до двореца Гринич с малка рибарска лодка, когато започна приливът. Даниел седеше до него.
— Ти! — възкликнах без въодушевление, когато го видях как помага на баща ми да слезе от поклащащата се лодка.
— Аз — отвърна той с бързо мярнала се усмивка. — Нима това не е постоянство?
Отидох при баща си и почувствах как ръцете му ме обгръщат.
— О, папа — прошепнах на испански. — Иска ми се изобщо никога да не бяхме идвали в Англия.
— Querida, наскърби ли те някой?
— Трябва да отида при лейди Мери, а се страхувам от пътуването, страхувам се да живея в дома й, страхувам се от… — спрях насред изречението, когато усетих вкуса на многобройните лъжи върху езика си и осъзнах, че никога повече няма да мога да кажа на никого истината за себе си. — Предполагам, че просто се държа глупаво.
— Дъще, ела у дома, при мен. Ще помоля лорд Робърт да те освободи, можем да затворим магазина, можем да напуснем Англия. Не си хваната в капан тук…
— Лорд Робърт лично ме помоли да отида — казах простичко. — И аз вече обещах да го сторя.
Ръката му нежно помилва късо подстриганата ми коса.
— Нещастна ли си, querida?
— Не съм нещастна — казах, като успях да му се усмихна. — Държа се глупаво. Защото, виж, изпращат ме да живея с наследницата на престола, и лично лорд Робърт ме помоли да отида.
Той се успокои само отчасти.
— Аз ще бъда тук, и ако изпратиш да ме повикат, ще дойда при теб. Или Даниел ще дойде и ще те отведе. Нали, Даниел?
Обърнах се в обятията на баща ми да погледна годеника си. Той се беше облегнал на дървения парапет, който заобикаляше кея. Чакаше търпеливо, но беше блед и се мръщеше от тревога.