Той влезе. От все сърце и душа си пожелах да можех да накарам Зрението да работи за мен, когато му наредя. Бих дала всичко да узная дали зад него имаше още дузина мъже, които в същия този миг обкръжаваха къщата и подпалваха с кремък сеновалите. Но не можех да съм сигурна в нищо, освен че беше уморен, покрит с прах от пътя и силно развълнуван.
— Какво е съобщението?
— Няма да го кажа на никого, освен на самата нея.
Разнесе се шумолене на копринени поли и лейди Мери слезе по стълбите.
— А кой сте вие? — попита тя.
Именно реакцията му, когато я видя, ме убеди, че е на наша страна, и че светът се беше променил за нас, само за една нощ. Бързо като връхлитащ сокол, той падна на едно коляно, смъкна шапката от главата си, и й се поклони като на кралица.
Бог да я благослови, тя дори не трепна. Протегна ръка, сякаш цял живот е била кралица на Англия. Той я целуна благоговейно, а после я погледна в лицето.
— Аз съм Робърт Рейнс, златар от Лондон, изпратен от сър Никълъс Трокмортън да ви донеса вестта, че вашият брат Едуард е мъртъв, ваше величество. Вие сте кралица на Англия.
— Бог да го благослови — каза тя тихо. — Бог да пази скъпата душа на Едуард.
Настъпи кратко мълчание.
— Като вярващ католик ли умря? — попита тя.
Той поклати глава:
— Умря като протестант.
Тя кимна.
— И аз съм провъзгласена за кралица? — сега гласът й зазвуча много по-остро.
Той поклати глава:
— Мога ли да говоря свободно?
— Ако не го сторите, значи сте изминали доста път, за да изречете една гатанка — отбеляза тя сухо.
— Кралят умря в големи мъки през нощта на шести — каза той.
— На шести ли? — прекъсна го тя.
— Да. Преди смъртта си той промени бащиното си завещание.
— Той нямаше законно право да го стори. Не е възможно да е променил споразумението.
— Въпреки това го направи. Правото на наследство ви е отречено, на лейди Елизабет също. За негова наследница е назована лейди Джейн Грей.
— Невъзможно е да е сторил това по своя воля — каза тя, с побеляло като платно лице.
Мъжът сви рамене:
— Той стори това собственоръчно, а всички членове на съвета и съдиите се съгласиха и го подписаха.
— Целият съвет? — попита тя.
— До последния човек.
— А аз?
— Наредено ми е да ви предупредя, че сте назована като изменница спрямо трона. В този момент лорд Робърт Дъдли пътува насам, за да ви арестува и да ви отведе в Тауър.
— Лорд Робърт идва? — попитах.
— Той ще отиде първо в Хънсдън — успокои ме лейди Мери. — Писах на баща му, че съм отседнала там. Няма да знае къде сме.
Не й възразих, но знаех, че Джон Дий ще му препрати бележката ми още същия този ден, и че благодарение на мен той щеше да разбере точно къде да ни търси.
Загрижеността й бе насочена изцяло към сестра й:
— А лейди Елизабет?
Той сви рамене:
— Не знам. Може вече да е арестувана. Готвеха се да отидат и в нейния дом.
— Къде е сега Робърт Дъдли?
— И това не знам. На мен самия ми отне цял ден да ви намеря. Проследих ви от Состън Хол, защото научих за пожара и предположих, че сте били там. Съжалявам, милейди… Ваше величество.
— А кога беше оповестена смъртта на краля? И лейди Джейн — незаконно провъзгласена за кралица?
— Когато тръгнах, още не бяха го сторили.
Отне й един миг да го разбере, а след това се разгневи:
— Той е умрял, и смъртта му не е била оповестена? Брат ми лежи мъртъв, без някой да бди над тялото? Без да са изпълнени църковните ритуали? Без изобщо да са му оказани някакви почести?
— Смъртта му още се пазеше в тайна, когато тръгнах.
Тя кимна, прехапала устни, за да не отронят нищо от онова, което би могла да каже, погледът й внезапно бе станал притворен и предпазлив.
— Благодаря ви, че дойдохте при мен — каза тя. — Благодарете на сър Никълъс за услугата му към мен, която нямах повод да очаквам.
Сарказмът в тази реплика бе доста остър, дори за мъжа, застанал на колене:
— Той ми каза, че вие сте истинската кралица сега — осмели се да изрече той. — И че той и цялото му домакинство ще ви служат.
— Аз съм истинската кралица — каза тя. — Винаги съм била истинската престолонаследница. И ще имам своето кралство. Можете да спите тук тази вечер. Вратарят ще ви намери легло. Върнете се в Лондон на сутринта и предайте благодарностите ми. Сър Никълъс постъпи правилно, като ми съобщи. Аз съм кралица, и ще получа своя престол.
Тя се завъртя на пета и бързо се качи по стълбата. Поколебах се само за миг.
— Шести ли казахте? — попитах пратеника от Лондон. — Кралят е починал на шести юли, така ли?