Выбрать главу

Той влезе. От все сърце и душа си пожелах да можех да накарам Зрението да работи за мен, когато му наредя. Бих дала всичко да узная дали зад него имаше още дузина мъже, които в същия този миг обкръжаваха къщата и подпалваха с кремък сеновалите. Но не можех да съм сигурна в нищо, освен че беше уморен, покрит с прах от пътя и силно развълнуван.

— Какво е съобщението?

— Няма да го кажа на никого, освен на самата нея.

Разнесе се шумолене на копринени поли и лейди Мери слезе по стълбите.

— А кой сте вие? — попита тя.

Именно реакцията му, когато я видя, ме убеди, че е на наша страна, и че светът се беше променил за нас, само за една нощ. Бързо като връхлитащ сокол, той падна на едно коляно, смъкна шапката от главата си, и й се поклони като на кралица.

Бог да я благослови, тя дори не трепна. Протегна ръка, сякаш цял живот е била кралица на Англия. Той я целуна благоговейно, а после я погледна в лицето.

— Аз съм Робърт Рейнс, златар от Лондон, изпратен от сър Никълъс Трокмортън да ви донеса вестта, че вашият брат Едуард е мъртъв, ваше величество. Вие сте кралица на Англия.

— Бог да го благослови — каза тя тихо. — Бог да пази скъпата душа на Едуард.

Настъпи кратко мълчание.

— Като вярващ католик ли умря? — попита тя.

Той поклати глава:

— Умря като протестант.

Тя кимна.

— И аз съм провъзгласена за кралица? — сега гласът й зазвуча много по-остро.

Той поклати глава:

— Мога ли да говоря свободно?

— Ако не го сторите, значи сте изминали доста път, за да изречете една гатанка — отбеляза тя сухо.

— Кралят умря в големи мъки през нощта на шести — каза той.

— На шести ли? — прекъсна го тя.

— Да. Преди смъртта си той промени бащиното си завещание.

— Той нямаше законно право да го стори. Не е възможно да е променил споразумението.

— Въпреки това го направи. Правото на наследство ви е отречено, на лейди Елизабет също. За негова наследница е назована лейди Джейн Грей.

— Невъзможно е да е сторил това по своя воля — каза тя, с побеляло като платно лице.

Мъжът сви рамене:

— Той стори това собственоръчно, а всички членове на съвета и съдиите се съгласиха и го подписаха.

— Целият съвет? — попита тя.

— До последния човек.

— А аз?

— Наредено ми е да ви предупредя, че сте назована като изменница спрямо трона. В този момент лорд Робърт Дъдли пътува насам, за да ви арестува и да ви отведе в Тауър.

— Лорд Робърт идва? — попитах.

— Той ще отиде първо в Хънсдън — успокои ме лейди Мери. — Писах на баща му, че съм отседнала там. Няма да знае къде сме.

Не й възразих, но знаех, че Джон Дий ще му препрати бележката ми още същия този ден, и че благодарение на мен той щеше да разбере точно къде да ни търси.

Загрижеността й бе насочена изцяло към сестра й:

— А лейди Елизабет?

Той сви рамене:

— Не знам. Може вече да е арестувана. Готвеха се да отидат и в нейния дом.

— Къде е сега Робърт Дъдли?

— И това не знам. На мен самия ми отне цял ден да ви намеря. Проследих ви от Состън Хол, защото научих за пожара и предположих, че сте били там. Съжалявам, милейди… Ваше величество.

— А кога беше оповестена смъртта на краля? И лейди Джейн — незаконно провъзгласена за кралица?

— Когато тръгнах, още не бяха го сторили.

Отне й един миг да го разбере, а след това се разгневи:

— Той е умрял, и смъртта му не е била оповестена? Брат ми лежи мъртъв, без някой да бди над тялото? Без да са изпълнени църковните ритуали? Без изобщо да са му оказани някакви почести?

— Смъртта му още се пазеше в тайна, когато тръгнах.

Тя кимна, прехапала устни, за да не отронят нищо от онова, което би могла да каже, погледът й внезапно бе станал притворен и предпазлив.

— Благодаря ви, че дойдохте при мен — каза тя. — Благодарете на сър Никълъс за услугата му към мен, която нямах повод да очаквам.

Сарказмът в тази реплика бе доста остър, дори за мъжа, застанал на колене:

— Той ми каза, че вие сте истинската кралица сега — осмели се да изрече той. — И че той и цялото му домакинство ще ви служат.

— Аз съм истинската кралица — каза тя. — Винаги съм била истинската престолонаследница. И ще имам своето кралство. Можете да спите тук тази вечер. Вратарят ще ви намери легло. Върнете се в Лондон на сутринта и предайте благодарностите ми. Сър Никълъс постъпи правилно, като ми съобщи. Аз съм кралица, и ще получа своя престол.

Тя се завъртя на пета и бързо се качи по стълбата. Поколебах се само за миг.

— Шести ли казахте? — попитах пратеника от Лондон. — Кралят е починал на шести юли, така ли?