— Да.
Направих му реверанс и последвах лейди Мери горе. Веднага щом влязохме в стаята й, тя затвори вратата зад нас и захвърли царственото си достойнство.
— Донеси ми слугински дрехи и събуди коняря на Джон Хъдълстоун — каза тя настойчиво. — После иди в конюшните и приготви два коня — един с допълнително дамско седло за мен и коняря, и един за теб.
— Милейди?
— Вече ще ме наричаш „ваше величество“ — каза мрачно тя. — Аз съм кралица на Англия. Побързай сега.
— Какво трябва да кажа на коняря?
— Кажи му, че трябва да стигнем до Кенингхол днес. Че ще яздя зад него, останалите ще оставим тук. Ти идваш с мен.
Кимнах и забързано излязох от стаята. Слугинята, която ни беше прислужвала миналата вечер, спеше с половин дузина други в спалните помещения на тавана. Качих се по стълбите и надникнах през вратата. Открих я в полумрака и я разтърсих, за да я събудя, покрих устата й с ръка и изсъсках в ухото й:
— Стига ми толкова, вече не мога да търпя това, ще бягам. Ще ти дам един сребърен шилинг за дрехите ти. Можеш да кажеш, че съм ги откраднала, и никой няма да се усъмни и да почне да те разпитва.
— Два шилинга — каза тя на мига.
— Съгласна съм — казах. — Дай ми ги, и ще ти донеса парите.
Тя започна да рови под възглавницата за ризата и полата си.
— Само роклята и пелерината — наредих, сгърчвайки се отвратено при мисълта да облека кралицата на Англия в гъмжащо от въшки бельо. Тя ги направи на вързоп, който завърза с шапчицата си, и аз се отправих с леки стъпки надолу към стаята на лейди Мери.
— Ето — казах. — Струваха ми два шилинга.
Тя намери монетите в кесията си.
— Няма обувки.
— Моля ви, носете собствените си обувки — казах настойчиво. — Бягала съм преди, зная какво е. Никога никъде няма да стигнете с обувки на заем.
При тези думи тя се усмихна.
— Побързай — беше всичко, което каза.
Изтичах обратно горе с двата шилинга, а после намерих Том, коняря на Джон Хъдълстоун, и го изпратих долу в конюшните да приготви конете. Промъкнах се до пекарната точно до кухненската врата, и открих, както се бях надявала, цял куп хлебчета, изпечени снощи в топлата пещ. Натъпках джобовете на панталоните и на жакета си с половин дузина от тях, така че заприличах на магаре с дисаги, а после се върнах в къщата.
Лейди Мери беше там, облечена като слугиня, спуснала качулката над лицето си. Вратарят спореше, тъй като не желаеше да отвори вратата на конюшните заради някаква прислужница. Тя се обърна с облекчение, когато ме чу да се приближавам с леки стъпки по големите каменни плочи.
— Хайде — обърнах се с успокоителен тон към мъжа. — Тя е слугиня на Джон Хъдълстоун, неговият коняр чака. Той ни каза да тръгнем на развиделяване. Трябва да се върнем в Состън Хол, и ще си изпатим, ако закъснеем.
Той възропта, че нощни посетители смущавали съня на един благочестив християнски дом, а после пък разни хора тръгвали рано; но отвори вратата, и лейди Мери и аз се промъкнахме през нея. Том ни чакаше в двора, като държеше един едър ловен кон с допълнително седло на гърба и друг кон за мен. Щеше да се наложи да изоставя предишното си конче — пътуването щеше да е тежко.
Той се качи на седлото и отведе ловния кон до издигнатото дървено трупче за възсядане на конете. Помогнах на лейди Мери да се качи зад него: тя го хвана здраво през кръста и остави шапчицата си спусната напред, за да крие лицето й. Аз също трябваше да отведа коня си до стъпалото за качване: стремето беше прекалено високо, за да се кача без чужда помощ. Когато се озовах върху коня, земята ми се стори много далече: той нервно пристъпи встрани, аз дръпнах юздите твърде стегнато и той отметна глава и се устреми с рамото напред. Не бях яздила такъв едър кон никога преди и се боях от него; но никое по-дребно животно нямаше да се справи с тежката езда, която ни предстоеше днес.
Том обърна коня си и ни изведе от двора. Обърнах коня след него и усетих как сърцето ми блъска в гърдите, и разбрах, че бягам, отново, и че бях изплашена, отново, и че този път навярно бях в по-лошо положение, отколкото когато бяхме избягали от Испания, или когато бяхме избягали от Португалия, дори когато избягахме от Франция. Защото този път бягах заедно с претендентката за трона на Англия, преследвана от лорд Робърт Дъдли и неговата армия, а аз бях негов васал, заклела се бях да му служа; бях негов верен слуга, и еврейка, но покръстена в християнската вяра, служеща на една папистка принцеса в страна, заклела се да съблюдава протестантството. Нищо чудно, че сърцето ми бе се качило в гърлото и биеше по-шумно от тропащите копита на големите коне, докато яздехме по пътя на изток, пришпорвайки ги в галоп към изгряващото слънце.