— После, изведнъж, през един летен ден, Ан умря и те заговориха само за кралица Джейн и нейното дете, Едуард, и Елизабет вече не беше моя неприятелка, а дете без майка, забравена дъщеря, точно като мен. После другите кралици… — тя почти се усмихна. — Една след друга, още три жени дойдоха при мен и ми се нареждаше да правя реверанси на всяка от тях като на кралица, и да я наричам „майко“, и никоя от тях не се доближи до сърцето ми. През това дълго време аз се научих да не вярвам и на една дума, изречена от който и да е мъж, и нито за миг дори да не се вслушвам в думите на някоя жена. Последната жена, която обичах, бе моята майка. Последния мъж, на когото се доверих, беше баща ми. А той я унищожи, и тя умря от разбито сърце, така че какво трябваше да мисля? Дали някога отново ще бъда жена, която ще може да се доверява?
Тя млъкна рязко и ме погледна:
— Сърцето ми беше сломено, когато бях на малко повече от двайсет години — каза тя и добави зачудено: — А знаеш ли, едва сега започвам наистина да мисля, че за мен може и да има живот.
Тя се усмихна:
— О, Хана! — въздъхна и ме потупа по бузата. — Недей да изглеждаш толкова мрачна. Всичко това беше отдавна, и ако успеем да възтържествуваме в тази авантюра, тогава моята история ще има щастлив край. Ще си върна майчиния трон, ще нося нейните накити. Ще видя паметта й почетена, а тя ще погледне надолу от небето и ще види дъщеря си на трона, който бях родена да наследя. Трябва да се смятам за щастлива жена. Нима не разбираш?
Усмихнах се смутено.
— Какво има? — попита тя.
Преглътнах сухо.
— Страхувам се — признах. — Съжалявам.
Тя кимна.
— Всички се страхуваме — каза искрено тя. — Аз също. Слез и си избери кон от конюшнята и ботуши за езда. Днес ние сме армия в поход. Дано даде Господ да успеем да стигнем до Фрамлингам, без да се натъкнем на лорд Робърт и неговите хора.
Мери издигна знамето си в замъка Фрамлингам — крепост, която не можеше да се мери с никоя друга в Англия — и за нейна почуда половината благородници от околността се появиха на кон и пеш, за да се закълнат във вярност към нея и да искат смърт за бунтовниците. Вървях редом с нея, когато тя тръгна край гъстите редици на мъжете, благодари им за това, че са дошли при нея, и се закле да им бъде истинска и достойна кралица.
Най-сетне получихме вести от Лондон. Съобщението за смъртта на крал Едуард бе направено срамно късно. След като клетото момче бе умряло, херцогът бе държал трупа скрит в стаята му, докато мастилото върху завещанието му засъхваше, а влиятелните мъже в страната обмисляха кое решение е в техен най-голям интерес. Наложило се беше свекърът на лейди Джейн Грей да я завлече до трона. Казваха, че плакала много горчиво и казвала, че не може да бъде кралица, и че лейди Мери е законната кралица, както знаеха всички. Това не я спасило от съдбата й. Те разстлали брокатения балдахин над сведената й глава, коленичили пред нея въпреки сълзливите й протести, а херцогът на Нортъмбърланд я провъзгласил за кралица и склонил пред нея лукавата си глава.
Страната бе въвлечена в гражданска война, насочена срещу нас, предателите. Лейди Елизабет не беше отговорила на предупрежденията на лейди Мери, нито беше дошла да се присъедини към нас във Фрамлингам. Когато бе научила новината за смъртта на брат си, тя се разболяла и сега била толкова зле, че дори не можела да прочете писмата си. Когато научи за това, лейди Мери се извърна за миг да скрие оскърбеното си изражение. Беше разчитала на подкрепата на Елизабет — да бъдат двете принцеси заедно, бранещи завещанието на баща си — и сама бе обещала, че ще пази младата си сестра. Това, че Елизабет предпочиташе да се крие под завивките на леглото, вместо да побърза да отиде при сестра си, беше удар както по каузата на Мери, така и по сърцето й.
Научихме, че замъкът Уиндзор бил укрепен и подсигурен за обсада, оръдията в Тауър били готови за битка и обърнати към сушата, а кралица Джейн се настанила в кралските апартаменти в Тауър. Твърдяха, че заключвала голямата порта всяка нощ, за да попречи на някой от придворните си да се измъкне — една насила поставена на престола кралица, с държан насила двор.
Самият Нортъмбърланд, закаленият в битки ветеран, беше събрал армия и пристигаше, за да се добере до нашата лейди Мери, която сега беше официално обявена за изменница срещу кралица Джейн. „Кралица Джейн, как не!“, възкликна раздразнено Джейн Дормър. Кралският съвет беше наредил арестуването на лейди Мери за държавна измяна, беше обявена цена за главата й като предателка. Тя беше сама в цяла Англия. Беше се разбунтувала срещу една провъзгласена кралица, беше извън закона. Дори чичо й, испанският император, отказваше да я подкрепи.