Никой не знаеше колко войници има Нортъмбърланд под свое командване, никой не знаеше колко дълго можем да издържим във Фрамлингам. Той щеше да се присъедини към конния отряд на лорд Робърт, а после двамата щяха да тръгнат срещу лейди Мери: начело на добре обучени, добре платени войници, опитни бойци, вдигнали се срещу една жена и зле организиран лагер от доброволци.
И все пак, всеки ден от близките околности пристигаха още мъже, които се кълняха, че ще се бият за законната кралица. Моряците от бойните кораби, пуснали котва в Ярмът, които бяха получили заповеди да отплават, за да нападат всички испански кораби, които биха могли да се навъртат по-далеч от брега, дошли да я спасят, се бяха разбунтували срещу командирите си, и казваха, че тя не трябва да напуска страната: не защото й препречваха пътя за бягство, а защото бе редно тя да се възкачи на престола. Те изоставиха корабите и навлязоха във вътрешността на сушата, за да ни подкрепят: а бяха истинска войска, привикнала към битки. Влязоха в замъка в редици, много различни от нашата размъкната сбирщина полски работници. Веднага започнаха да учат мъжете, събрани в замъка, как да се бият, и да ги обучават на правилата на сражението: атаката, отклоняването, отстъплението. Наблюдавах ги как пристигат, наблюдавах ги и как заемат позиции, и за първи път си помислих, че лейди Мери може и да успее да се спаси от плен.
Тя определи служител, който разпрати каруци да докарат храна за импровизираната армия, която сега се разполагаше на лагер навсякъде около замъка. Определи строителни групи да поправят голямата стена, свързваща отделните укрепления. Разпрати снабдителни групи да измолят и вземат назаем оръжия. Всеки ден по зазоряване и по здрач изпращаше съгледвачи във всички посоки, за да се опитат да открият армията на херцога и лорд Робърт, приближаващи тихомълком към нас.
Всеки ден тя правеше преглед на войските и им обещаваше благодарността си и по-солидна награда, ако останат при нея и удържат позициите, а всеки следобед обхождаше бойниците по протежение на яката стена, която опасваше непристъпния замък, и се взираше към пътя за Лондон да зърне облака прах, който щеше да й подскаже, че най-могъщият мъж в Англия препуска насам начело на армията си, поел срещу нея.
Мнозина съветници казваха на лейди Мери, че не може да спечели такава битка при очевидните предимства на херцога. Обикновено слушах уверените им предричания и се питах дали ще е по-безопасно за мен да се измъкна сега, преди сблъсъка, който сигурно щеше да завърши с поражение. Херцогът бе видял дузина битки, беше се сражавал и удържал надмощие на бойното поле и в залата на съвета. Беше изковал съюз с Франция и можеше да поведе френски войски срещу нас, ако не ни победеше веднага, и тогава французи щяха да отнемат живота на англичани, французи щяха да се сражават на английска земя, и за всичко щеше да е виновна тя. Ужасите на Войните на Розите, когато брат беше въстанал срещу брата, щяха да се повторят отново, ако лейди Мери не проявеше разум и не се предадеше.
Но после, в средата на юли, всички планове на херцога се провалиха. Всички негови съюзи и съглашения не можаха да устоят срещу убеждението, което хранеше всеки англичанин — че Мери, дъщерята на Хенри, беше законната кралица. Нортъмбърланд беше мразен от мнозина и бе ясно, че щеше да управлява чрез Джейн, както беше управлявал чрез Едуард. Народът на Англия, от лордовете до обикновените хора без благороднически произход, възропта, а после се обяви против него.
Споразумението, което бе скърпил, за да втъче кралица Джейн в тъканта на Англия, изцяло се беше разпаднало. Все повече и повече хора се обявяваха открито в подкрепа на лейди Мери, все повече и повече мъже тайно напускаха войската на херцога. Самият лорд Робърт бе разгромен от армия разярени граждани, които просто наизскачали от разораните ниви, като се кълнели, че ще защитят законната кралица. Лорд Робърт се обяви в подкрепа на лейди Мери и изостави баща си, но въпреки промяната на убежденията си, беше пленен при Бъри от граждани, които го обявиха за предател. Самият херцог, хванат като в капан в Кеймбридж, с армия, стапяща се като утринна мъгла, внезапно обяви, че също е на страната на лейди Мери и й изпрати съобщение, в което обясняваше, че винаги се е опитвал да направи само това, което е най-добро за кралството.
— Какво означава това? — попитах я, като видях писмото да трепери толкова силно в ръката й, че едва успяваше да чете.
— Означава, че спечелих — каза тя простичко. — Спечелих по право, според утвърденото право, а не чрез битка. Аз съм кралица и избраница на народа. Въпреки самия херцог, хората казаха думата си и аз съм кралицата, която те искат.