Последвах я, докато вървеше през личните си покои към галерията, която се простираше нататък с изглед към реката. Нивите до една бяха ожънати и голи. Но жътвата не беше добра. По времето за прибиране на реколтата беше валяло, и ако не успееха да изсушат пшеницата, зърното щеше да изгние, нямаше да има достатъчно, за да стигне за зимата, и в страната щеше да настъпи глад. А след глада идваха болестите. За да бъдеш добра кралица на Англия под тези дъждовни небеса, трябваше да господстваш дори над самото време: а дори лейди Мери, която стоеше на колене пред своя Бог по цели часове всеки ден, не би могла да постигне това.
Прошумоля копринена фуста. Озърнах се и видях, че лейди Елизабет беше влязла в галерията от другия край. Младата жена забеляза присъствието ми и ми отправи дяволитата си усмивка, сякаш по някакъв начин бяхме съюзници. Почувствах се като едното от двете момичета, повикани да се явят пред строг учител, и открих, че й се усмихвам в отговор. Елизабет умееше да прави това: можеше да си осигури нечие приятелство само с едно обръщане на главата. После насочи вниманието си към сестра си:
— Добре ли се чувства ваше величество?
Лейди Мери кимна, а после проговори хладно:
— Помолихте да ме видите.
Красивото бледо лице в миг стана сериозно и мрачно. Лейди Елизабет падна на колене, гъстата й като грива медночервена коса се люшна около раменете й, когато сведе глава напред.
— Сестро, боя се, че сте недоволна от мен.
Лейди Мери остана мълчалива за миг. Видях я как възпира едно бързо движение напред, за да повдигне своята полусестра. Вместо това запази разстоянието помежду им и хладния тон на гласа си:
— И следователно…? — попита тя.
— Не мога да разбера по какъв начин съм ви разгневила, освен ако причината не е, че храните съмнения относно моята религия — каза лейди Елизабет, все още със сведена глава в знак на покаяние.
— Не идвате на литургия — сурово отбеляза лейди Мери.
Главата с медночервените коси кимна.
— Знам. Това ли ви оскърбява?
— Разбира се! — отвърна лейди Мери. — Как мога да ви обичам като своя сестра, когато отхвърляте църквата?
— О! — ахна леко Елизабет. — Боях се, че е това. Но, сестро, вие не ме разбирате. Искам да идвам на литургия. Но се страхувах. Не исках да показвам невежеството си. Толкова е глупаво… но, виждате ли… не знам как да го правя. — Елизабет вдигна просълзено лице към сестра си. — Никой не ме е учил какво трябва да правя. Не съм възпитана в пътя на Вярата, както вие. Никой никога не ме е учил. Помните, аз бях отгледана в Хатфийлд, а след това живях с Катрин Пар, а тя беше изключително убедена протестантка. Как бих могла да усвоя нещата, които вие сте научили още в скута на майка си? Моля ви, сестро, моля ви, не ме винете за невежество, което нямаше как да избегна. Когато бях малко момиче и живеехме заедно, вие не ме научихте на своята вяра.
— На мен самата ми бе забранено да я упражнявам! — възкликна лейди Мери.
— Следователно знаете какво беше за мен — каза убедително Елизабет. — Не ме винете за грешките на възпитанието ми, сестро.
— Сега можете да избирате — каза лейди Мери твърдо. — Сега живеете в свободен кралски двор. Можете да избирате.
Елизабет се поколеба.
— Мога ли да получа указания? — попита тя. — Можете ли да ми препоръчате неща, които би трябвало да прочета, може би ще ми позволите да говоря с изповедника ви? Има толкова много неща, които не разбирам. Ще ми помогне ли ваше величество? Ще ми посочи ли ваше величество правия път?
Беше невъзможно да не й повярваш. Сълзите по бузите й бяха съвсем истински, по лицето й беше избила гореща руменина. Лейди Мери внимателно пристъпи напред, внимателно протегна ръка и я положи върху сведената глава на Елизабет. Младата жена потръпна под докосването й.
— Моля ви, не ми се гневете, сестро — чух я да промълвява. — Сега съм сама в целия свят, нямам си никого освен вас.
Мери сложи ръце върху раменете на сестра си и я повдигна. Елизабет беше с половин глава по-висока от лейди Мери, но в тъгата й главата й бе клюмнала, а раменете — увиснали, затова се наложи да вдигне поглед към по-възрастната си сестра.
— О, Елизабет — прошепна Мери. — Ако си готова да изповядаш греховете си и да се обърнеш към истинската църква, ще бъда така безмерно щастлива. Всичко, което искам, всичко, което някога съм искала, е да видя тази страна, обърната в истинската вяра. И ако никога не се омъжа, и ако ти ме наследиш като още една кралица-дева, като още една католическа принцеса, какво кралство бихме могли да създадем тук заедно! Аз ще върна страната към истинската вяра, а ти ще ме наследиш и ще я запазиш под Божието напътствие.