— Не съвсем…
Кметът изпитателно погледна младежа. Дали не сбърка, като го направи ръководител на предизборния щаб? Може би трябваше да сложи на това място друг човек, проверен, онзи, който бе ръководил щаба при предишните избори и бе отвел Константин Смелков до победата? Бяха му препоръчали Лаевич като човек, сръчен в измислянето на необичайни ходове, които не излизат извън рамките на етиката, камо ли пък на закона. А кметът отначало възнамеряваше да го направи просто един от членовете на щаба, но после всичко се подреди така, че… Предишният ръководител, провереният, който вече бе дал съгласието си да оглави щаба, се разболя тежко и не можа да се включи, а от хората, които в онзи момент му бяха подръка, Лаевич му се стори най-делови, най-организиран и съобразителен.
С ръка на сърцето, Смелков нямаше никакви претенции към младежа, защото нито едно от предложените от него решения до днес не се бе оказвало несполучливо. Но все пак, когато си на петдесет и три, е трудно безпрекословно да приемеш мисълта, че трийсетгодишните могат да работят не по-зле, а понякога и по-добре от твоите връстници. Ето сега и тази идея за фермата… Добре, ако това ще помогне, той е готов не само да я посети, но и камъни да яде. Какво означава обаче „да се разхожда като стопанин по своя земя“? Да вземе да чисти клетките ли? Или какво?
— За разлика от вас, Константин Кирилович, аз съм бил във фермата — спокойно поясни Лаевич. На това място генералната директорка тихо изпръхтя и с усилие сдържа усмивката си. — Ето, и Зоя Григоревна се смее, защото си спомня моето първо посещение. Как цъфнах пред нея с костюмче и лъснати обувки и я помолих да ме разведе из фермата, да ми покаже всичко в нея. Тогава тя моментално ми посочи вратата и ме изрита. А знаете ли защо?
— Защо? — попита кметът с жив интерес.
Той наистина за пръв път чуваше, че ръководителят на предизборния му щаб е ходил до стопанството. Интересно, защо му е трябвало това на хлапака?
— Ами защото във фермата, там, където са животните, никой не обикаля с всекидневните си дрехи, всички се преобличат и преобуват. Миризмите са такива, че моментално се просмукват в облеклото ти, а после не изветряват с дни. С цивилни дрехи може да се влиза само в административната сграда, където е ръководството. А за посещение при животните трябва работно облекло. И ботуши. И ръкавици. Без тях животно не се пипа, а без кадъра „кметът взема от клетката очарователна норка“ няма да се получи никакъв ефект. Освен това в организацията на животновъдството има много специални термини и ако вие не ги владеете, в репортажа веднага ще си проличи, че никога не сте стъпвали там. Ще различите ли централния коридор на шеда от страничния? Изобщо знаете ли какво е шед1? Представете си, че отивате, преобличате се и телевизионният журналист ви задава такъв въпрос: ами я покажете, Константин Кирилович, какво точно сте построили тук? Ще познаете ли изобщо коя сграда сте строили? И ще можете ли правилно да обясните за какво служи тя? Цех за подготовка на фуража ли е? Или кланица? Или може би топло помещение за работниците, които хранят животните? Или пункт за първична обработка на кожите? Ще влезете в този пункт и ще трябва да показвате на журналистите: къде е стаята за охлаждане, за обезмасляване, за стъргане, за опъване, къде е сушилното помещение… А има и помещение за сваляне на кожите от опъваните, помещение за подсушаване на дермата и косъма, друго за доработване и почистване, сортировъчна и накрая — склад за готовата продукция. Всичко ли изброих, Зоя Григоревна? Пропуснах ли нещо?
— Нищо не пропусна — засмя се Деревянко. — Браво, Гена, добър ученик си.
— Хем ви обрисувах само пункта за първична обработка на кожите — продължи Лаевич. — Ами ако отидете във фуражния цех? И там има какви ли не помещения с различно предназначение и названия. И ако вие, Константин Кирилович, използвате с лекота тези термини, ще направите впечатление, че сте човек, на когото наистина не е безразлична съдбата на фермата. Ако обаче я обикаляте като екскурзиант, който вижда всичко това за пръв път и само е дочувал едно-друго, никой няма да повярва в желанието ви да запазите стопанството.
— Досега ми вярваха — сърдито промърмори кметът. Посещението в животновъдната ферма вече не му изглеждаше така безпроблемно, както в първия момент.
— Според последните социологически проучвания, тази вяра значително се е разклатила. Забележимо я е подронил скандалът с убийствата на еколозите. И нещата трябва да се поправят — твърдо заяви Лаевич. — Същевременно ще можете пред камерите да си поговорите със Зоя Григоревна за екологията, нека тя разкаже какво гориво се използва, как действат пречиствателните съоръжения. Така професионалистът лично ще пропъди слуховете за екологичната опасност от фермата. На това хората ще повярват повече, отколкото на един кмет, който не е стъпвал там.