— Там после, нищо няма да им стане, ако ни почакат, все пак за тях сме хора на големия шеф. А за началника на управлението на вътрешните работи сме никои, така че той няма да ни чака, а вече наближава седем.
— Как така седем? — ахна Коротков. — Нали тръгнахме рано сутринта…
— Тук е плюс три часа, забрави ли? Още в самолета ни го казаха и аз вече си преместих стрелките на часовника. А ти сладко хъркаше, когато кацахме, и не си чул.
— Пфу! — изпъшка ядосано Юра. — Тогава имаш право, да бързаме към полицията. Макар че и така не е сигурно, че ще заварим началника.
Думите на Настя се оказаха пророчески: началникът на управлението на вътрешните работи полковник Баев съвсем бе забравил, че снощи му се бяха обадили от Москва. Вероятно шефът от висините, който му е позвънил, нямаше никакъв авторитет в неговите очи. А може би полковникът си имаше маса други проблеми, та не бе имал и намерение да помни вестта за някакви командировани милиционери от запаса. Или пък, както много началници правят, се преструваше, че е забравил, та гостите да не си внушат вредни илюзии за собствената си значимост. Дежурният в приемната — стегнат сержант с полицейска униформа, която му стоеше много добре, докладва по телефона, че са дошли господата Коротков и Каменская от Москва, и по израза на лицето му пролича, че от слушалката до него е стигнало нещо като „Кои са тия? Не съм ги викал!“.
— Обадили са ви се снощи — предпазливо напомни сержантът.
Вероятно полковникът все пак си спомни, защото само след минута Настя и Коротков прекрачиха прага на кабинета му. Началникът на управлението на вътрешните работи, натежал човек с болнав вид, ги изгледа недоволно и същевременно напрегнато.
— Слушам ви. С какво мога да помогна?
— Благодарим, Игор Валеревич, нищо не ни трябва — подзе Коротков. — И ние сме бивши офицери от милицията, работили сме в криминалния отдел на „Петровка“, и двамата сме полковници от запаса, до полицията не стигнахме. И разбираме, че никой началник на полицейско управление няма да е очарован, ако в града му се появят бивши оперативни работници и започнат нещо да душат и да събират информация. Та вие сте професионалист, значи, ще научите за това най-много след два дни. Ето защо искахме просто да се представим, да обясним целта на посещението си и да отговорим на вашите въпроси, доколкото възникнат такива.
Вече в края на предварително подготвената фраза Юра едва сдържа усмивката си — той бе усвоил израза „доколкото у вас възникнат“ съвсем наскоро, бе се влюбил в него от все сърце и сега го употребяваше при всеки подходящ случай. И макар че Настя на няколко пъти, докато пътуваха към управлението, го моли да не се прави на важен и да не дразни местните лъвове, все пак не се сдържа. Предварително бяха решили, че ще говори Коротков, а Настя ще си мълчи. И даже бяха отрепетирали встъпителната реч в самолета.
— Може ли да видя документите ви?
Те мълчаливо сложиха на бюрото пред началника паспортите и пенсионните си удостоверения. Баев внимателно ги огледа и им ги върна.
— Та с каква, значи, цел пристигнахте в нашия град?
— Банка АПК би искала да закупи парцел за строителство на голяма почивна база за служителите в сибирските филиали. Разбира се, част от почивките ще се реализират чрез търговския отдел за всички желаещи, така че жителите на Вербицк и кой да е друг град също ще имат възможност да отдъхват там. Възложено ни е да проучим дали в околностите на града има подходящи парцели, кои са собствениците им, каква е цената и изобщо съществува ли възможност да бъдат закупени. Освен това трябва да си изясним въпроса с работната сила, тоест с трудовите ресурси, с транспортните комуникации, с цялата инфраструктура. Е, и нали разбирате, никак не е маловажна и криминалната ситуация в града. Банката не би искала да се озове посред каквито и да било войни между групировки. Ето защо, ако правовият статус на парцелите, които ни се видят подходящи, буди съмнения, банката ще се откаже от намерението си да строи в района на Вербицк и ще потърси възможности за организирането на базата на друго място.
— Под правов статус на парцел вие разбирате…
Баев очаквателно погледна Коротков. Сякаш изобщо не забелязваше Настя, която стоеше мълчаливо.
— Именно, Игор Валеревич. И тясно правовата страна, отразена в официални документи, и оперативната информация, засягаща наличието на интереси от страна на престъпни групировки. Ако ви помолим за помощ, то ще е само по тази част. Мисля, че при вас ще се намерят служители, които разполагат с информация и могат да ни просветят, макар и най-общо.