— Слушам ви.
Тя трепна и вдигна очи. Пред нея седеше полковник Баев. Как бе успял да дойде и да седне абсолютно безшумно?
Какво пък, Игор Валеревич иска веднага да минат на въпроса, да прескочат церемонията на поздравите. Добре, тъй да бъде. Няма да губим време.
— Да започнем с добрата новина — лъчезарно се усмихна Настя. — Можете да се успокоите, а и кмета да зарадвате. Няма никаква лаборатория. Няма и убийства на еколози. Вербицката ферма за норки е абсолютно безопасна и екологичната обстановка в северния район не е по-лоша от обичайното.
Физиономията на Баев остана безстрастна, само очите му едва забележимо се разшириха. Да, трябва да му се признае: този човек прекрасно се владее и много бързо възприема и оценява информацията. „Само не го жали — изкомандва си Настя, щом усети, че отново я обзема симпатия към началника на полицията. — В никакъв случай не го съжалявай.“
— В резултат на вашия експеримент ли изяснихте това? — сдържано попита той.
— Да, но не единствено. Изяснихме го по друг начин, а резултатите от експеримента само потвърдиха догадките ни.
— Аз трябва да знам как сте го изяснили, за да разбера мога ли да съм сигурен във вашите изводи — строго каза Баев.
Е, тя беше очаквала подобна реакция. Нищо, могат да прескочат този етап и да преминат към главното.
— Ако настоявате, ще ви разкажа. Но не сега. Ще отнеме много време, а нито вие, нито аз имаме толкова. И така, идва редът на лошата новина. Вие ще имате всички възможности да я проверите, тогава ще престанете да се съмнявате в нашите изводи.
Отново едва забележимо движение на очите, но нито един мускул на лицето на полковника не трепна. Настя понечи да продължи, ала в този момент при тях дойде сервитьорът. Баев поиска двойно еспресо и петдесет грама коняк. Наложи се да помълчат, докато им донесат поръчката.
— Игор Валеревич, правилно ли разбрах, че Пьотър Сергеевич е получил картбланш за всякаква делова активност? Права ли съм да смятам, че никой не проверява и не контролира неговата дейност в сферата на бизнеса?
— Да допуснем. Пьотър Сергеевич е личен приятел на кмета, никой не го закача. По-нататък?
— По-нататък следва още един въпрос: знаете ли, че само на вас и на Константин Кирилович той се обажда по телефона лично? Е, и на помощничката си Ина, разбира се. Всички останали контакти се осъществяват чрез нея. Поне така твърди самата Ина.
— В течение съм. По-нататък?
— С една дума, стилът на поведение на вашия приятел ви е добре известен — кимна Настя. — Бихте ли се учудили, ако научите, че той контактува със служител в комбината без посредничеството на Ина? Без да го вика чрез нея, както прави с директора на същия комбинат? Нещо повече, този служител може да дойде в дома на Пьотър Сергеевич късно вечер без предупреждение. Ще коментирате ли някак това? От къде на къде такива преференции?
— За кого става дума?
— За някой си Рожков, началник на охраната на химкомбината.
Отново настъпи мълчание, полковникът няколко секунди обмисля чутото.
— Вие имате ли отговор? — попита той най-сетне.
— Имам. Но е само предположение. Не мога да го проверя, нямам такива възможности. А вие имате. Ето защо, ако пожелаете, ще проверите всичко. И тогава вече няма да се съмнявате в нашите изводи.
— Слушам ви.
Да, не може да се каже, че полковник Баев е многословен и бъбрив!
— Ще изложа само фактите, така ще стане по-бързо. Вие сам ще си направите изводите. Може да не се съгласите с мен. Но при всяко положение ще имате възможност да проверите всичко. Пьотър Сергеевич е имал твърде бурно минало, за вас това не е нещо ново. Трийсет години в престъпни структури не са дребна работа. Той има колосален кръг от стари познати в съответните сфери. Но поддържа тесни контакти само с онези, които владеят холдинга „Прометей НЕО Груп“. Това също е химическо производство, но със съвършено различен профил. Ворожец се занимава с минерални торове от апатити, а „Прометей“ — с лакове и бои. С една дума, нищо общо. В продължение на много време Пьотър Сергеевич се е виждал с хората от „Прометей“ само два пъти годишно, те са идвали тук на лов. И изведнъж сега, две седмици след пролетния лов — извънредна среща. А след още една седмица във Вербицк се е появил човек, който е ненадминат майстор на формирането на обществено мнение. Спомняте ли си скъпия куфар, чийто собственик така и не се обади?