— Какво необичайно има в това? Хората са се срещнали, договорили са се за съвместна дейност, вероятно е ставало дума и за някакви услуги, които „Прометей“ е можел да окаже на нашия комбинат. А в замяна са помолили Пьотър да назначи на добри длъжности няколко души, на които „Прометей“ е искал да помогне. Честа практика. Не виждам в това нищо особено.
— Ами то и аз не бих видяла, Игор Валеревич — с въздишка призна Настя. — Само че дяволът ме подтикна да се обадя на познати химици за консултация. Все пак аз съм юрист, нищо не разбирам от химия и от съответното производство, така че никога не бих си позволила без помощта на специалисти да правя изводи дали има нещо общо между торовете и боите. И ето, увериха ме, че няма нищо общо. Затова пък се оказа, че между торовете и производството на електронна и лазерна техника има. Моите приятели химици си спомниха за един човек, който разработил метод за извличане на редки метали от фосфогипс. Разбирате ли, редките метали са наречени така именно защото са малко и се получават трудно. Съществува цяла държавна програма за научни изследвания, насочени към решаването на този проблем. И ето че се намерил талантлив химик, който измислил как за целта да се използва фосфогипсът. Само че той не пожелал да получава за откритието си жалките грошове, които нашата държава плаща на учените. Поискал много пари и съгласете се, трудно е да го упрекнем.
— А какво означава фосфогипс?
— Това са отпадъчни материали, които се получават при производството на торове от апатити. Тоест именно онези отпадъчни материали, които са в огромно количество в комбината на вашия приятел Пьотър Сергеевич. Разбира се, за целта са нужни сложно и скъпо оборудване и реактиви. Така че най-вероятно, както предположиха моите познати учени, във вашия комбинат се получава концентрат, съдържащ редки метали, изпраща се в „Прометей“, в един от заводите, например в Новосибирск, най-близко е, а там вече довършват процеса. Лошото е, Игор Валеревич, че при отделянето на концентрата също се образуват отпадъчни материали и по химически състав те никак не приличат на онези, които се образуват при производството на торове. Това също са факти и вие можете да проверите и тях. Тук няма нито дума измислица. А сега ще ви задам един въпрос. Може ли?
— Слушам ви.
— Близо до вашия град има полигон за утилизиране на токсични отпадъци. Знаете ли кой го ръководи?
— Разбира се. По-нататък?
— Този човек има ли някакво лично отношение към Пьотър Сергеевич?
— Да допуснем.
— А то какво е — лошо или хубаво?
— Между Пьотър Сергеевич и собственика на полигона се породи неразрешим конфликт, да го наречем така. — Сега Баев вече развеселено се усмихваше. — Започна се от бизнеса, а се свърши с Галина, вие се познавате с нея. Но Галина беше просто последната точка, основният конфликт възникна именно в деловата сфера.
— И кой на кого се разсърди?
— Собственикът на полигона мрази Пьотър. Покрай него и Галина, защото тя се свърза с Пьотър. Искате да кажете, че в такава ситуация Пьотър просто не може да си позволи да рискува, закарвайки на полигона отпадъчните материали, които по химически състав се различават от заявените в лиценза?
— Да, точно това искам да кажа.
Настя отмести празната чашка и наля във висока чаша вода от бутилката.
— Ако не съществуваше конфликтът, той можеше лесно да се разбере с полигона — обясни тя. — Днес в нашата страна, за съжаление, срещу пари можеш да се договориш за какво ли не и с кого ли не. Ала това тук е въпрос на принцип. Срещнали са се два остри камъка. Сигурна съм, че всички отпадъчни материали, които се докарват на полигона, се утилизират без каквито и да било проверки, с изключение на тези от химкомбината. Пьотър Сергеевич прекрасно знае това, ето защо е принуден да проявява пределна предпазливост.
— И какво следва?
— Той изхвърля отпадъчните материали в тайгата. От южната страна. А те са токсични, почвата се заразява. Ако решат оттам да строят магистралата, непременно ще вземат проби от почвата. Ще открият токсичността, ще започнат да търсят, ще извикат съответните служби. И рано или късно ще намерят тайното бунище. Ще направят анализ на отпадъчните материали и ще дадат еднозначен отговор кое е производството, при което те са се образували. Мисля, че вие прекрасно разбирате какво ще последва. Химкомбинатът ще бъде подложен на тотална проверка. През всичките тези години никой не го е проверявал, не са и помисляли да пращат контролиращи органи при Ворожец, всички са били наясно, че той е приятел на кмета, а и ваш приятел. Ала това, тъй да се каже, е местен колорит. Магистралата ще се строи от областта и федерацията, а за тях Пьотър Сергеевич не е свещена крава. Цялата тази ситуация ще се разкрие, Пьотър Сергеевич ще плати огромни глоби, но не мисля, че той се бои много от тях. Не му и дреме за каквито и да било глоби, няма да обеднее. Обаче това, че в резултат на проверките ще се сложи край на далаверата с редките метали, е наистина опасно. Той до смърт се страхува от своите приятели от „Прометей“, защото при тях е производството. Те са брънка от веригата. И Ворожец е брънка, която, ако се скъса, веригата увисва и престава да изпълнява функциите си. А той е дал гаранции, че всичко ще действа по ноти и безпроблемно. Срещу тези гаранции хората от „Прометей“ са вложили много пари в оборудване и реактиви и са поставили свои хора на важни места: директор, главен инженер, охрана, цех, в който се намира оборудването. Ако възникнат проблеми, няма да му го простят. А нравите в тези среди са жестоки, аз ли да ви го обяснявам, прекрасно го знаете. Ето защо Пьотър Сергеевич яростно се противи на идеята за строителство от южната страна. Ето защо е заинтересован от северния вариант на магистралата. И затова е наел специалист, който е направил всичко възможно, за да настрои населението на града „за“ северния вариант и „против“ кмета, който е заинтересован от южния. Пьотър Сергеевич панически се страхува за собствения си живот. На всяка цена му е нужно на изборите да победи Горчевски, който има финансови интереси именно в северния вариант.