Настя гледаше гърба му, докато той вървеше към изхода. Спокойна походка, прави широки рамене, на пръв поглед — никакво напрежение в цялата фигура. Когато минаваше през вратата, рамото му закачи рамката. И едва това убеди Настя, че началникът на управлението на вътрешните работи й е повярвал.
Виктор Егоров спеше дълбоко на дивана в стаята на Коротков. Самият Коротков се обади по телефона и каза, че е свършил всичко и сега ще намери кола, за да се върне в хотела. А Настя се отдаде на любимото си занимание: зарови се в интернет в търсене на информация. Хрумна й съвършено безумна идея! Пълна измишльотина, както би се изразил полковник Баев, но защо да не провери, щом има време и компютър? Тя добре си спомняше какво именно я бе заинтересувало, когато в един от първите дни от пребиваването им във Вербицк четеше интервютата и предизборните програмни речи на кмета Смелков. Тогава й хареса изобилието от сведения по история на лова в Сибир и описанието на традиционно важната роля на животновъдството за ценни кожи. Тъкмо историческите сведения бяха най-интересни на Настя Каменская, защото в тях имаше факти, които дотогава не знаеше, а тя много обичаше да научава нови неща.
Сега обаче, щом намираше в речите на кмета подобна информация, веднага проверяваше източника, от който можеше да е взета. Резултатът се оказа твърде любопитен: част от фактите тя намери в публикуваните в интернет стари статии и учебници на професор Тарасевич, а друга част не намери изобщо. Значи, ето в чии ръце се е озовал незавършеният ръкопис на професора! Никакви момчетии не са влизали в бараката на новите стопани на мястото, влезли са хората, които много са искали да притежават книжата на Аркадий Игнатевич, взели са папките, а бараката са запалили, така че никой да не забележи изчезването им. Но защо? За какво е било всичко това? Само заради предизборните речи ли? Просто е смешно… Не, тези хора определено са търсили нещо друго, а материалите по история са използвали сполучливо, щом тъй и тъй са им попаднали. Но какво точно са дирили? Ясно е, не книгата, а дневниците, писмата и другите лични записки. Какво може да е имало в тях, че да си е струвало толкова да си усложняват живота?
Тя отиде на пръсти до Егоров, вслуша се в дишането му, оправи смъкналото се на пода одеяло и се върна в стаята си, затваряйки плътно вратата. Набра номера на Коротков.
— На какъв етап си, Юраша?
— Тъкмо слизам от колата — отговори той с уморен, но доволен глас. — След три минути съм при теб.
— Влез направо в моята стая — помоли Настя. — В твоята спи Егоров.
Коротков нахълта с грейнало лице, но когато Настя се опита по навик да го целуне по бузата, рязко отскочи:
— Аска, аз воня, не се доближавай до мен. Цял ден се потих с това идиотско „кенгуру“. Ще ме пуснеш ли в твоята баня?
— Разбира се, върви — засмя се тя. — Само ми кажи една дума: какво? Не те попитах по телефона, знам ли с кого си там…
— Ето, дръж! Жалките плодове от моите титанични усилия!
Той извади от джоба си и сложи на бюрото две черно-бели любителски снимки, на всяка — четирима младежи и едно момиче. Младите Смелков, Ворожец и Баев тя позна веднага. Четвъртият очевидно беше въпросният Дмитрий Голиков. Ами момичето? Вероятно беше Юля, с която ходел младият Костя Смелков и за която разказваше Ана Макаровна Федюнина. Много красиво момиче е била тази Юля… На черно-бялата снимка беше трудно да се определи точно какъв е бил цветът на дългата й гъста коса, но тя явно не е била нито блондинка, нито брюнетка. По-скоро с тъмночервена или кестенява коса, чиито тежки вълни бяха прихванати от двете страни с еднакви шноли с цветчета.
Голиков — Юля — шнола… Такава една странна връзка. Връзка, в която се съдържа някаква тайна и заради опазването й са убили любознателната и предприемчива Камила Милюкова. Какво толкова може да е било? Добре, да речем, че Дима Голиков е бил безмълвно и несподелено влюбен в момичето на своя приятел и изобщо не се е надявал на взаимност. И какво? Пълни глупости! Кое й гарантира, че това е същата шнола, която е притежавал Голиков и която заедно с всички вещи на своя починал приятел е прибрал Пьотър Сергеевич Ворожец? Малко ли са на тоя свят шнолите с разни цветчета… Разбира се, това може да се провери и уточни, но пак няма точен отговор на въпроса.
Да можеше да научат фамилното име на тази Юля, да я намерят и да я попитат каква е била тази история… Но за това е нужно време. И ресурси. А те нямат нито едното, нито другото. Настя и Коротков завършиха своята работа, могат да се върнат в Москва още утре. Егоров нека довърши всичко останало, разбира се, стига да поиска. Ако не се уплаши. И ако му дадат такава възможност.