— Ами ако не му стигне? Ако утре не се случи нищо? Ще поискаш отново да смениш билетите и ще чакаш полковникът да узрее ли?
— Юраша, нали ти обещах: вдругиден летим. Ако другото не се случи, значи, не е било писано. Ще оставим на Егоров да го довърши. Това вече не засяга нас. Готово, билетите са платени. Върви да събудиш Витя и се обличай. Офисът на телекомуникационната компания е зад ъгъла, видях го.
— Ама защо аз? — опита да се възмути Коротков. — И без това цял ден съм бил накрак.
— Защото Витя не си носи паспорта, а само служебното удостоверение. Срещу удостоверение никой няма да му даде номер. Вярно, може да се разбере с хората там, като използва служебното си положение, но защо да се издава? Представи си, че Баев го провери? Защото той със сигурност ще започне да проверява телефона на Ворожец и Витя може просто да му попадне на мушката. Някой ще вземе да изтърси, че нали, вашият офицер взе нов номер. А на никого и през ум няма да мине да проверява теб.
— Като те слуша човек, излиза, че Баев е просто гигант на мисълта — тросна се недоволно Юра.
— Ами гигант си е — усмихна се Настя. — Нали знаеш моя принцип: битката е загубена още в момента, когато допуснеш мисълта, че противникът е по-глупав от теб. Хайде, Юрочка, изчезвай, докато не са затворили офиса.
Съгласуваха всичко с Егоров и го изпратиха да се прибира вкъщи. Решиха да чакат обаждането на Ина в ресторанта: вредната храна, с която цял ден се бе тъпкал Коротков, все пак се бе изгубила някъде и към десет часа вечерта и той, и Настя се почувстваха ужасно гладни. Днес не извикаха шофьора Володя. А когато обсъждаха въпроса с транспорта. Егоров предложи да им остави своята кола.
— Щом не сте сигурни в шофьора, не го закачайте днес — посъветва ги Виктор. — И утре го оставете. Ти, московчанке, можеш да покараш моята таратайка, ако не те дразни.
— Ами ти? — загрижи се Настя.
— Не обиждай — измърмори Виктор. — Аз съм роден в тоя град и целия си живот съм прекарал в него. Та една кола ли няма да намеря от кого да заема?
Коротков се съгласи по принцип с идеята, но внесе поправки:
— Не е хубаво два дни поред да не викаме шофьора. Щом не пътуваме никъде и не решаваме въпроси, защо се мотаем тук? Защо не се прибираме в Москва? Нали ти го каза: не бива да будим излишни подозрения. Да речем, днес сме чакали някакво решение или съгласуване, но утре трябва да решаваме въпроси, така че вдругиден всичко да ни е тип-топ и спокойно да си заминем. Ето, така ще бъде правилно.
— И къде ще отидеш ти утре? — поинтересува се Настя. — Нали не си забравил, че е неделя? Какви въпросчета смяташ да решаваш, когато хората са в почивка?
— Ще измисля нещо, цяла нощ е пред мен — безгрижно отговори Коротков. — На тоя свят има не само чиновници, но и бизнесмени, които се трудят и в неделите.
Изпратиха Виктор и сега седяха в хотелския ресторант, който работеше до един през нощта, и чакаха. Вечерята бе изядена, чаят — изпит, а помощничката на Ворожец още не се обаждаше.
Телефонът иззвъня в дванайсет без четвърт.
— Случило ли се е нещо, Юрий Викторович? Помощ ли ви трябва? — попита Ина.
— Удобно ли ви е да говорите?
— Да, напълно. Нали ясно изложихте молбата си да ви се обадя, когато Пьотър Сергеевич ме освободи. Аз съм в колата, вече влязох в града. Ако искате, мога да дойда където кажете.
— Трябва да поговоря с вас. Но така, че за това да знаят колкото може по-малко хора. Така че по-добре аз да дойда където кажете. Само не у вас, неудобно е…
— Моля ви се, защо да е неудобно? Съпругът ми…
— Ина — меко я прекъсна Коротков, — и аз съм съпруг. И то не за пръв път. И със сигурност знам, че дори на най-сговорчивия мъж няма да хареса след полунощ да му дойде на гости някакъв непознат. Далече ли живеете от хотел „Сибир“?
— През нощта мога да стигна дотам за десетина минути.
— Кажете ми адреса, ще ви чакам пред дома ви. Надявам се да не ви бавя много.
— Добре.
Коротков си записа адреса и потупа джобовете си, проверявайки на място ли са ключовете от колата на Егоров и двата мобилни телефона.
— Е, готов съм, Аска, благослови ме. Да се надяваме, че помощничката на Ворожец е разбрана. Не мога да понасям собствената ти безопасност да зависи от някакви жени! Отначало тази Лорик, сега пък Ина… — промърмори той.
— Нали каза, че си сигурен в Лариса — смръщи се Настя.
— Разбира се, хем се постарах да се държа правилно, та да я наплаша точно колкото трябва. Мисля, че в близките три-четири дни няма да продума на никого. Виж, по-нататък, когато обмисли всичко и се успокои, не мога да гарантирам.