— По-нататък няма значение за нас, нали вече ще си бъдем у дома. Успех, Юраша. Ще те чакам в стаята.
Коротков тръгна, а Настя извика сервитьорката, подписа сметката и се качи в стаята си. Трябваше да се заеме с нещо, да мисли за друго, та очакването да не е толкова мъчително. Сега, след като изпрати Юра с уж добре обмислен и изграден план на разговора с Ина, започна да се съмнява и притеснява. Правилно ли съставиха системата от аргументи? И двамата изхождаха от това, което за няколко дни успяха да разберат за характера на тази жена, но то беше съвсем малко. Та нима няколко дни повърхностно познанство бяха достатъчни?
Ако можеше нещо да се поправи в плана, трябваше да действа бързо, докато Коротков още не се е срещнал с Ина. А може би трябваше да отиде самата Настя? Защо реши, че е по-добре именно Коротков да разговаря с помощничката на Пьотър Сергеевич? Защото думите на мъжа обикновено се възприемат по-сериозно. И защото Коротков притежава онова обаяние на силния зрял мъж, което кара хората, особено жените, да му вярват безпрекословно. Не, по-добре е, че отиде той, а не Настя.
Ала все пак не беше правилно, дето решиха да не използват диктофон. Диктофонът си е много по-сигурна работа. Само че не се знае кога ще се състои срещата на Баев с Ворожец. А и дали Ина после ще може да предаде записа. След разговора с началника на полицейското управление Пьотър Сергеевич може да прояви огромна мнителност и предпазливост и всички придвижвания и контакти на помощничката да бъдат поставени под жесток контрол. Освен това срещата им може изобщо да не се състои утре. Не, с телефона, разбира се, е по-рисковано, но пък е осигурено своевременното постъпване на информацията.
Тя затрепери зиморничаво. Винаги ставаше така, когато бе много притеснена. Най-важното, което трябваше да направи Коротков, беше да пробие стената на честността и предаността. Ина работи за Ворожец, служи му вярно. Много е трудно да накараш човек да направи нещо във вреда на този, който му дава работа и му плаща куп пари. Цялата надежда се крепи само на острия ум на Ина, на умението й да вижда перспективата и на желанието й да се върне в основната си професия. С Коротков заложиха точно на тези три качества. Ами ако грешаха? Ами ако Ина изобщо не беше такава?
Главният им аргумент беше, че Пьотър Сергеевич със своите неразумни действия се бе поставил в ситуация, която можеше да завърши само по три начина: или да го убият хората от „Прометей“, или Баев и Смелков напълно да му спрат кислорода, ако не му простят предателството, или той да си плюе на петите… Други варианти нямаше. И при всеки от тях Ина не би могла да работи при него и да получава солидната си заплата. Така че нямаше смисъл да се вкопчва в мястото си. Ако пък ситуацията се развиеше по най-лошия сценарий и работата стигнеше до война с „Прометей“, помощничката като нищо можеше да стане жертва заедно с шефа си.
Не, няма как да измисли нещо по-умно и правилно. Значи, остава само тъпо да чака. Ох, колко мразеше това Настя Каменская! Тя отвори вратата към стаята на Коротков и закръстосва пространството по маршрут от нощното шкафче в нейната спалня до същото шкафче в спалнята на Юра. Получаваха се по двайсет крачки във всяка посока. Това упражнение я поуспокои за пет минути, после нервното треперене се усили. Тя грабна ключ картата, телефона и цигарите, изскочи от апартамента в коридора, стигна до асансьора и слезе долу. Префуча покрай входа на ресторанта, откъдето долитаха глъч и силна музика, и се отправи към бара, макар да знаеше, че там също е многолюдно и шумно. Ала тъкмо това й трябваше. Всичките й сили щяха да отидат да тушира раздразнението си, защото тя не понасяше силни звуци. Затова пък това щеше да отвлече мислите й и да я поразтуши.
Всички маси се оказаха заети, Настя намери свободен стол до бара и поиска някакъв безалкохолен коктейл. Барманът й препоръча нещо, наречено „Снежинка“, и бързо приготви напитката, която не се оказа много вкусна, но пък освежаваща.
— Може ли да ви почерпя? — чу тя зад гърба си непознат глас.
Рязко се извърна и видя мъж на около трийсет и пет години, симпатичен, но доста пийнал.
— Ау, извинете — стъписано промърмори той, щом забеляза лицето на Настя.
Тя от сърце се разсмя. Именно за такива ситуации казват: отзад — пионерка, отпред — пенсионерка.
Мъжът помисли известно време, после май реши, че ситуацията не е много красива и трябва да се реваншира. Момичето, което седеше вдясно от Настя, допуши цигарата си и си тръгна, тогава новоизпеченият кавалер веднага се тръшна на освободеното място.