— Тогава последен въпрос: кога замина Юля?
— Е, откъде да помня? — разпери ръце жената. — Толкова години минаха… Но тате тогава много псуваше, а мама му викаше, че Юлка е вече пълнолетна, има право сама да решава къде ще живее и за каква ще учи. Значи, била е навършила осемнайсет. Може и деветнайсет. Или двайсет. Не се сещам. Отдавна беше.
Този разговор натъжи Егоров. Беше останал без семейство и още не можеше да преодолее тази болка. Дори не беше сигурен, че иска друго, ново семейство. Бяха му нужни хората, които вече ги нямаше, и той не искаше да ги замени с други. А може би беше хубаво, дето сега нямаше семейство? Нима щеше да е по-добре, ако то се бе оказало като това на Улянцеви, в което на всеки негов член се гледаше като на потенциално бреме и ако от него нямаше осезаема полза, по-добре изобщо да го нямаше? Не, беше невъзможно дори да си представи, че неговите син и дъщеря биха могли да пораснат и да се превърнат в ей такива Улянцеви, които мразят своите стари и немощни, нуждаещи се от помощ и грижи родители. Децата му нямаше да станат такива! Или щяха?
Отново му се дощя да пие, прииска му се мъчително, непреодолимо. Но кой знае защо, беше му неудобно от московчаните. „Утре — реши Виктор. — Ще изтърпя до утре. Щом заминат, ще му отпусна края. Пък да става каквото ще.“
Той отново стоеше в храма, в най-закътания ъгъл, и се стараеше да събере мислите си. Това не беше онзи храм в центъра на Вербицк, в който се бе отбил преди дни, а друг, край който мина по път към къщата на Пьотър. Този беше голям и помпозен и никой не се интересуваше от притулилия се до стената в тъмния ъгъл едър мъж с безлично сиво яке.
„Защо убих онази птица…“ Защо, защо беше всичко? Светът е пълен със зло и мръсотия, политиката е измамна, икономиката е уродлива, любовта е преходна. Няма на какво да се опреш. Има само едно, в което можеш да вярваш и на което можеш да разчиташ в целия този мрак: истинското мъжко приятелство. Баев вярваше в него. Надяваше се на него. Там търсеше опора и подкрепа. И оправдание за всичко, което правеше. Не може да подведе Костик. Няма как да подведе Петя. Тримата са едно цяло още от най-ранно детство. Каквото и да се случи, както и да се извърти животът, те никога няма да предадат другия.
Първата крачка направи Костик, отричайки се публично от Пьотър, с чиито пари проведе първата си предизборна кампания. На пресконференцията, която даде като новоизбран кмет, Смелков искрено благодари на всички, които го бяха подкрепили, бяха вярвали в него и подпомогнали финансово. Назова ги поименно. Всички освен Ворожец, чийто принос беше най-голям. Костик престана да кани Петя на публични мероприятия, на които се събираше целият предприемачески и бизнеселит. Нито веднъж не го спомена по име, когато разказваше за работата си при строителството на фермата. Да, продължаваше отблизо да общува с Пьотър, но го правеше скришом, сякаш се срамуваше.
Петя му прости. Ала обидата понякога проличаваше, Баев забелязваше това, но знаеше, че Пьотър е разумен и делови човек и прекрасно разбира, че така наистина е по-добре за имиджа на кмета. А и Костик никога не отказваше реална помощ на Ворожец. Но кой знае кое беше по-важно за Петка: да получава помощ при организирането на бизнеса или да заема официалната позиция на лице, близко до ръководството. Незнайно защо Баев винаги, още от дете, беше сигурен, че за приятеля му Петя най-важното са парите, че те са на първо място. Трябваха му, за да изхрани себе си и впиянчената си майка, която работеше като чистачка и моментално изпиваше аванса, щом го получеше, и заплатата — също. Затова на никого от приятелите и през ум не минаваше не само да презират Петя, а дори просто да го упрекват, че печели незнайно от какво. Пък и бащата на Игор Баев, участъковият милиционер, веднъж го съжали: „Горкото момче. Та има ли то друг изход? Мога да прибера майка му в лечебно трудов профилакториум без проблеми, но после какво? Петка няма баща, няма роднини, значи, ще го пратят в детски дом. Така поне расте до майка си“.
Само пари се въртят в главата на Пьотър. Така мислеше Игор Баев. Мислеше го довчера. Снощи, след разговора с Каменская, изведнъж проумя, че Петя отчаяно се е борел за позицията на лидер. Не за пари. А да бъде главен. Да бъде човек, от когото другите търсят съвет, когото слушат, с когото се съобразяват. Да бъде такъв, какъвто беше за тях, хлапетата, после момчурляците, после юношите. А Костя го отстрани. Измести го.